Yobu 7
1 “Ebiseera by’omuntu ku nsi, tebyagerebwa? Ennaku ze tezaagerebwa nga ez’omupakasi?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Ng’omuddu eyeegomba ekisiikirize okujja, ng’omupakasi bwe yeesunga empeera ye;
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 bwe ntyo bwe nnaweebwa emyezi egy’okubonaabona, ebiro ebyokutegana bwe byangererwa.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Bwe ngalamira neebake, njogera nti, ‘Ndiyimuka ddi, ekiro kinaakoma ddi?’ Nga nzijudde okukulungutana okutuusa obudde lwe bukya.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Omubiri gwange gujjudde envunyu n’ebikakampa, n’olususu lwange lukutusekutuse era lulabika bubi.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 “Ennaku zange zidduka okusinga ekyuma ky’omulusi w’engoye bw’atambuza ky’alusisa engoye ze; era zikoma awatali ssuubi.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Ojjukira Ayi Katonda, nti obulamu bwange tebuliimu, wabula mukka bukka, amaaso gange tegaliddayo kulaba bulungi.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 Eriiso ly’oyo eryali lindabyeko teririddayo kundaba; amaaso gammwe galinnoonya, naye nga sikyaliwo.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 Taliddayo mu nnyumba ye, amaka ge tegaliddayo kumumanya nate.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Noolwekyo sijja kuziyiza kamwa kange, nzija kwogera okulumwa kw’omutima gwange; nzija kwemulugunyiza mu bulumi bw’emmeeme yange.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Ndi nnyanja oba ndi lukwata ow’omu buziba, olyoke onkuume?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Bwe ndowooza nti, obuliri bwange bunampa ku mirembe, ekiriri kyange kinakendeeza ku kulumwa kwange;
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 n’olyoka ontiisa n’ebirooto era n’onkanga okuyita mu kwolesebwa.
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 Emmeeme yange ne yeegomba okwetuga, nfe okusinga okuba omulamu.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Sikyeyagala, neetamiddwa. Sijja kubeera mulamu emirembe gyonna. Ndeka; kubanga ennaku zange butaliimu.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Omuntu kye ki ggwe okumugulumiza, n’omulowoozaako?
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 Bw’otyo n’omwekebejja buli makya, n’omugezesa buli kaseera?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Olituusa ddi nga tonvuddeeko n’ondeka ne mmira ku malusu?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Nyonoonye; kiki kye nakukola, ggwe omukuumi w’abantu? Lwaki onfudde nga akabonero ak’obulabe gy’oli, ne neefuukira omugugu?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 Era lwaki tosonyiwa kwonoona kwange, n’oggyawo obutali butuukirivu bwange? Kubanga kaakano nzija kwebaka mu ntaana; era ojja kunnoonya ku makya naye naaba sikyaliwo.”
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
