Masese 8
1 Boni, Bwanya azali kobelela te? Mayele azali koyokisa mongongo na ye te?
Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
2 Atelemi na songe ya bangomba, na pembeni ya nzela, na bisika oyo banzela ekutana,
Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
3 azali koganga pene ya bikuke, na ekotelo ya engumba:
Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 « Bato, nazali koganga makasi epai na bino, nazali nde koloba na bino bato!
Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5 Bino bato oyo bozanga mayele, bokoma na bososoli! Bino bazoba, bokoma mayele!
Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6 Boyoka, pamba te nazali na makambo ya motuya ya koyebisa bino, nafungoli monoko na ngai mpo na koloba makambo ya sembo.
Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
7 Pamba te monoko na ngai ebimisaka maloba ya solo, mpe bibebu na ngai eyinaka mabe.
Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 Maloba nyonso oyo ebimaka na monoko na ngai ezali sembo, ezalaka na likambo moko te ya lokuta to ya mabe;
Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
9 nyonso ezali pole mpo na moto ya mayele, mpe sembo mpo na bato oyo bazali na bososoli.
Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
10 Boluka mateya na ngai kasi palata te, boyebi kasi wolo te oyo eleki peto,
Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
11 pamba te bwanya ezali na motuya koleka mayaka ya kitoko, bongo eloko moko te ya motuya ekokani na yango.
Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
12 Ngai, Bwanya, navandaka elongo na kokanisa, boye nayebi kokundola mayele mpe bososoli.
Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 Kotosa Yawe ezali koyina mabe. Nayinaka lolendo, lofundu, nzela ya masumu mpe monoko ya lokuta.
Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 Toli mpe bososoli ezali ya ngai, ngai nde mayele mpe makasi.
У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
15 Ezali na nzela na ngai nde bakonzi batambolisaka mokili, mpe bakambi basalaka mibeko ya sembo;
Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 ezali na nzela na ngai nde bakambi, bankumu mpe basambisi nyonso ya mokili bayangelaka.
Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 Nalingaka bato oyo balingaka ngai, mpe bato oyo balukaka ngai bamonaka ngai.
Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Bozwi mpe lokumu, bomengo oyo ewumelaka mpe bosembo etambolaka elongo na ngai.
Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 Mbuma na ngai ezali kitoko koleka wolo, ezala wolo ya peto, mpe mbuma oyo nabotaka eleki palata ya kitoko.
Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 Natambolaka na nzela ya bosembo, mpe nasalelaka banzela oyo ememaka na boyengebene,
Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 mpo na kopesa libula epai ya bato oyo balingaka ngai mpe mpo na kotondisa bibombelo na bango.
За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 Yawe asalaki ngai liboso ete asala nyonso, liboso ya misala na Ye nyonso ya kala;
Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 aponaki ngai liboso ete mokili ezala, wuta na ebandeli penza, wuta na tango oyo biloko nyonso ya mokili ezalaki nanu te.
От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
24 Nabotamaki tango mayi ya bozindo ezalaki nanu te, tango miluka ebimisaki nanu mayi na yango te,
Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 liboso ete bangomba ya milayi mpe bangomba ya mikuse ezala na bisika na yango,
Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
26 tango amisalelaki nanu te, ezala mabele to bilanga to mpe putulu ya mokili.
Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 Nazalaki wana tango atandaki likolo na esika na yango, mpe tango akataki mondelo ya etando monene ya mayi ya bozindo,
Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 tango atiaki mapata na likolo mpe abimisaki mayi wuta na bitima,
Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 tango akatelaki ebale monene mondelo mpo ete mayi ezindisa mokili na Ye te, tango atiaki miboko ya mabele;
Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 nazalaki pembeni na Ye lokola mosungi, nazalaki kosepelisa ye tango nyonso, mpe nazalaki tango nyonso na esengo liboso na Ye;
Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
31 nazalaki kosepela kati na mokili na Ye mpe nazalaki na esengo kati na bato.
Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
32 Sik’oyo, mwana na ngai, yoka ngai: Esengo na bato oyo babatelaka banzela na ngai!
Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 Boyoka mateya na ngai mpe bokokoma bato ya bwanya, bomeka kobwaka yango te!
Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 Esengo na moto oyo ayokelaka ngai, oyo asenzelaka na ekuke na ngai mokolo na mokolo, mpe akengelaka na ekotelo na ngai!
Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
35 Pamba te moto oyo amoni ngai amoni bomoi mpe azwi ngolu na miso ya Yawe.
Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 Kasi moto oyo atosaka ngai te amisalaka mabe ye moko: moto nyonso oyo ayinaka ngai alingaka kufa. »
А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
