Masese 29
1 Moto oyo atiaka moto makasi soki bapameli ye, akokweyisama na pwasa mpe akobika te.
Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
2 Soki bato ya sembo bakomi ebele, bato basepelaka; kasi soki bato mabe bakomi koyangela, bato balelaka.
Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
3 Moto oyo alingaka bwanya asalaka esengo ya tata na ye, kasi moto oyo alandaka basi ya ndumba akosilisa bomengo na ye nyonso.
Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
4 Mokonzi oyo akambaka na bosembo ayeisaka kimia na mokili na ye, kasi mokonzi oyo afutisaka mpako ebele abebisaka mokili yango.
Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
5 Moto oyo alobaka na moninga na ye maloba ya sukali atielaka ye motambo na se ya matambe.
Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
6 Lisumu ya moto mabe ezalaka na motambo, kasi moto ya sembo agangaka na esengo mpe asepelaka.
В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
7 Moto ya sembo ayebaka pasi ya babola, kasi moto mabe ayebaka na ye kutu yango te.
Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
8 Batioli batiaka mobulu kati na engumba, kasi bato ya bwanya basilisaka kanda.
Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
9 Soki moto ya bwanya akei kosamba elongo na moto ya liboma, ezala asiliki to aseki, akotikala kozala na kimia te.
Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
10 Bato oyo basopaka makila balingaka bato ya sembo te, kasi bato malamu balukaka bato ya sembo.
Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
11 Zoba alandaka baposa nyonso ya motema na ye, kasi moto ya bwanya akangaka yango mpe akitisaka yango.
Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
12 Soki mokonzi akomi koyoka makambo ya lokuta, basali na ye nyonso bakokoma bato mabe.
Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
13 Mobola mpe monyokoli bazali na likambo moko ya lisanga: Yawe angengisaka miso ya bango mibale.
Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
14 Mokonzi oyo asambisaka babola na bosembo, kiti na ye ya bokonzi ekolendisama tango nyonso.
Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
15 Fimbu mpe pamela epesaka bwanya, kasi mwana oyo basundola ayokisaka mama na ye soni.
Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
16 Soki bato mabe bakomi ebele, mabe mpe ekomaka ebele; kasi bato ya sembo bakomona bango kokweya.
Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
17 Pesa mwana na yo etumbu, bongo okozala na kimia mpe akotondisa motema na yo na esengo.
Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
18 Soki emoniseli ezali te, bato bakotambola ngulungulu. Esengo na moto oyo atosaka Mobeko!
Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
19 Bapamelaka mosali na maloba te; pamba te akososola, kasi akoyoka te.
Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
20 Soki omoni moto kowela koloba liboso ete akanisa, malamu kotia elikya na zoba, kasi na ye te.
Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21 Moto oyo alengelaka mosali na ye wuta bolenge akosuka na kokomisa ye moto makasi.
Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
22 Moto ya kanda amemaka koswana, mpe moto oyo atombokaka noki akomaka na mabe koleka.
Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
23 Lolendo ya moto ekitisaka ye, kasi moto ya komikitisa azwaka lokumu.
Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
24 Moto oyo akabolaka biloko elongo na moyibi amiyinaka; ayokaka bilakeli mabe, kasi amekaka te kofunda ye.
Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
25 Kobanga bato ezalaka motambo na se ya matambe, kasi Yawe abatelaka moto oyo atiaka elikya na Ye.
Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
26 Bato ebele balukaka kokoma balingami ya mokonzi, nzokande ezali Yawe nde apesaka oyo ekoki na moto na moto.
Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
27 Bato ya sembo bayinaka moto ya masumu, mpe moto mabe ayinaka etamboli ya bato ya sembo.
Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
