Masese 23
1 Soki ovandi mpo na kolia mesa moko elongo na mokonzi, tala malamu moto oyo azali liboso na yo.
Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 Tia mbeli na mongongo na yo soki ozalaka lokoso.
Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 Kolula te bilei na ye ya kitoko, pamba te, tango mosusu, ezali na yango bololo.
Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Koboma nzoto te mpo na koluka kozwa bomengo, kotia mayele na yo te kati na yango.
Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 Tango okobwaka miso na ngambo ya bomengo, ekobunga, pamba te ezalaka na mapapu mpe epumbwaka na likolo makasi lokola mpongo.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Kolia te bilei ya moto oyo azali kotala yo na miso mabe mpe kolula te bilei na ye ya kitoko,
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 pamba te azalaka ndenge makanisi ya motema na ye ezali. Alobaka: « Lia mpe mela, » kasi motema na ye ezali elongo na yo te.
Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 Okosanza eteni oyo oliaki, mpe maloba na yo ya kitoko ekokende pamba.
Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Kolobaka na zoba te, pamba te akotiola bwanya ya maloba na yo.
Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Kozongisa te na sima mondelo ya kala mpe kokota te na bilanga ya bana bitike,
Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 pamba te Molobeli na bango azalaka makasi, akozwa makambo na bango na maboko mpo na kotelemela yo.
Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Tika ete motema na yo endimaka kotosa mibeko, mpe matoyi na yo eyokaka maloba ya boyebi!
Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Kozangisa te kopesa mwana etumbu; soki obeti ye fimbu, akokufa te.
Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)
15 Mwana na ngai, soki motema na yo ezali na bwanya, motema na ngai ekozala na esengo.
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 Solo, bomoto na ngai nyonso ekotonda na esengo, soki bibebu na yo elobi makambo ya sembo.
Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Tika ete motema na yo elulaka te bato ya masumu, kasi zalaka tango nyonso na posa makasi ya kotosa Yawe;
Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 pamba te suka na yo ekozala solo malamu mpe elikya na yo ekozala ya pamba te.
Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Mwana na ngai, yoka mpe zala na bwanya, batela motema na yo kati na nzela ya sembo.
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Kozala esika moko te na balangwi masanga to na bato ya lokoso,
Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 pamba te balangwi masanga mpe bato na lokoso bakomaka babola, mpe bogoyigoyi ekolatisa bango bilamba epasuka.
Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Yokela tata oyo aboti yo, mpe kotiola mama na yo te ata soki anuni.
Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Luka bosolo, kasi koteka yango te; sala se bongo na bwanya, na mateya mpe na mayele.
Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 Tata ya moto ya sembo akozala na esengo mingi, mpe moto oyo abota mwana ya bwanya akosepela kati na ye.
Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 Tika ete tata na yo mpe mama na yo basepela! Tika ete mama oyo abota yo azala na esengo!
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 Mwana na ngai ya mobali, pesa ngai motema na yo, mpe tika ete miso na yo esepela na nzela na ngai!
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 Pamba te mwasi ya ndumba azali lokola libulu ya monene, mpe mwasi ya mopaya azali lokola libulu ya mozindo.
Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 Mwasi ya ndumba atelemaka na ekenge lokola moyibi mpe akomisaka mibali bazoba koleka.
Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Mpo na nani: « Ah ngai, mawa! » Mpo na nani: « Eh! » Mpo na nani koswanaswana? Mpo na nani kolelalela? Mpo na nani kowelana ezanga tina? Mpo na nani kotelisa miso?
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
30 Mpo na bato oyo bawumelaka liboso ya masanga ya vino, mpo na bato oyo bamelaka masanga ya makasi.
На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Kotalaka te masanga ya vino tango ezali motane, tango ezali kongala kati na kopo mpe kokita na pete na mongongo.
Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 Na suka na yango, ekoswa yo lokola nyoka mpe ekotia yo minu lokola etupa.
Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Miso na yo ekomona biloko na ndenge ya kokamwa, mpe motema na yo ekobimisa makambo ya bozoba.
Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 Boye, okokoma lokola moto oyo alali kati na ebale monene, mpe lokola moto oyo alali na songe ya nzete ya molayi.
Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 Okoloba: « Babeti ngai, kasi nazali koyoka pasi te; babeti ngai fimbu, kasi nazali koyoka eloko te! Tango nini nakolamuka? Nakozongela lisusu komela vino. »
Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
