Masese 22
1 Kokende sango ya malamu ezali malamu koleka kozala na bomengo mingi; lokumu ezali malamu koleka palata mpe wolo.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Mozwi mpe mobola bazali na likambo moko ya lisanga: ezali Yawe nde azali Mokeli na bango mibale.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Moto ya mayele amonaka likama na mosika mpe amibombaka, kasi moto oyo azangi mayele akoleka wana mpe akokutana na pasi.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Komikitisa mpe kotosa Yawe ememaka bozwi, lokumu mpe bomoi.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Nzela ya bato mabe ezalaka na banzube mpe mitambo, kasi moto oyo abatelaka molimo na ye azalaka mosika na yango.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Lakisa mwana nzela oyo asengeli kotambola wuta na bomwana na ye; ezala tango akokoma mokolo, akobunga yango te.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Mozwi azalaka mokonzi ya mobola, mpe modefi azalaka mowumbu ya modefisi.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Moto oyo alonaka masumu abukaka pasi, mpe makasi ya kanda na ye nyonso ekosuka.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Moto oyo akabaka na esengo akopambolama, pamba te akabolaka bilei na ye na mobola.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Bengana motioli, bongo kowelana, koswana mpe kofingana ekosila.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Moto oyo alingaka kozala peto na motema, oyo ngolu ezalaka na bibebu na ye, mokonzi azalaka molingami na ye.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Miso na Yawe ebatelaka boyebi, kasi akweyisaka maloba ya moto oyo azangi mayele.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Moto ya goyigoyi alobaka: « Nkosi ezali kuna na libanda, ekoboma ngai na kati-kati ya balabala. »
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Monoko ya mwasi ya ndumba ezalaka lokola libulu ya mozindo; moto oyo Yawe asilikeli akweyaka kuna.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Motema ya mwana moke ezalaka na bozoba, bongo fimbu ya pamela elongolaka yango kati na ye.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Moto oyo anyokolaka mobola mpo ete akoma na bomengo mingi mpe oyo apesaka mozwi bakado bakokweya na bobola.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Pesa matoyi mpe yoka toli ya bato ya bwanya, mpe tika ete motema na yo endima mateya na ngai.
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 Pamba te ekozala esengo soki obombi yango na motema na yo, mpe soki yango nyonso ezali pene ya bibebu na yo.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 Nateyi yo yango lelo mpo ete elikya na yo ezala kati na Yawe.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Boni, lobi eleki, nakomelaki yo te batoli koleka tuku misato, batoli ya bwanya mpe ya boyebi,
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 batoli oyo epesaka mateya ya solo mpe maloba ya solo mpo ete okoka kozongisa biyano ya solo na moto oyo atindi yo?
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Kobotola te na makasi biloko ya mobola, pamba te azali mobola, konyokola te moto ya pasi na esambiselo,
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 pamba te Yawe akobundela bango mpe akobebisa bomoi ya bato oyo bakobebisa bomoi na bango.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Kozala molingami te ya moto ya kanda, mpe kosangana te na moto ya motema moto-moto,
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 noki te okoyekola nzela na ye mpe okokangama na motambo na ye.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Kozala te na molongo ya bato oyo batombolaka maboko mpo na kondima kofuta baniongo ya bato mosusu,
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 pamba te soki ozali na yo na makoki ya kofuta te, mpo na nini okolinga ete babotola ata mbeto na yo ya kolala?
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Kozongisa na sima te mondelo ya kala oyo batata na yo bakataki.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Osila komona moto oyo ayebi mosala na ye malamu? Akosala kaka liboso ya bakonzi, akosala te liboso ya bato ya molili.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
