Augstā Dziesma 1
1 Salamana augstā dziesma.
Соломоновата песен на песните.
2 Lai viņš mani skūpsta ar savas mutes skūpstīšanu; jo tava mīlestība ir jo mīlīgāka nekā vīns.
Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3 Tavai eļļai ir salda smarža; tavs vārds ir izlieta eļļa, tāpēc jaunavas tevi mīl.
Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
4 Velc mani, tad mēs tev tecēsim pakaļ; ķēniņš mani ved savos kambaros; mēs līksmosimies un priecāsimies par tevi; mēs pieminēsim tavu mīlestību vairāk nekā vīnu; patiesīgi tevi mīl.
Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5 Es esmu melna, bet mīlīga, jūs Jeruzālemes meitas, tā kā Ķedara teltis, kā Salamana gardīnes(aizkari).
Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Neuzlūkojiet mani, ka esmu pamelna, jo saulē esmu nodegusi; manas mātes bērni pret mani apskaitušies, tie mani likuši par vīna dārzu sargātāju; savu pašu vīna dārzu neesmu apsargājusi.
Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
7 Saki man, tu, ko mana dvēsele mīl, kur tu gani, kur tu gulies pusdienā? Jo kāpēc man būs aloties pie tavu biedru ganāmiem pulkiem?
Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8 Ja tu to nezini, tu visu skaistākā starp sievām, tad ej jel pa avju pēdām un gani savus kazlēnus pie ganu teltīm.
Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9 Es tevi līdzināju, mana draudzene, ar tiem zirgiem pie Faraona ratiem.
Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10 Tavi vaigi ir mīlīgi sprādzēs, tavs kakls pērļu rotā.
Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11 Mēs tev taisīsim zelta sprādzes ar sudraba podziņām.
Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12 Kamēr ķēniņš pie galda, mana nardes puķīte dod savu smaržu.
Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13 Mans draugs man ir mirru pušķis, pie manām krūtīm piesprausts.
Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14 Mans draugs man ir vīna ķekars Enģedi vīna dārzos.
Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
15 Redzi, tu esi skaista, mana draudzene, redzi, tu esi skaista, tavas acis ir kā baložu acis.
Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
16 Redzi, tu esi skaists, mans draugs, un mīlīgs, un mūsu dusas vieta zaļo.
Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
17 Mūsu namu baļķi ir ciedri, mūsu sijas ir cipreses.
Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
