Psalmi 78
1 Asafa pamācība. Klausiet, mani ļaudis, manu mācību, atgrieziet savas ausis uz manas mutes valodu.
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Es atdarīšu savu muti sakāmos vārdos un izrunāšu līdzības no veciem laikiem.
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Ko esam dzirdējuši un zinām, un ko mūsu tēvi mums ir stāstījuši,
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 To mēs viņu bērniem neslēpsim, bet izteiksim tiem pēcnākamiem Tā Kunga teicamo slavu un Viņa stiprumu un Viņa brīnumus, ko Viņš darījis.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Jo Viņš ir iecēlis liecību iekš Jēkaba un licis bauslību iekš Israēla, ko Viņš mūsu tēviem pavēlējis, to mācīt saviem bērniem.
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 Ka tie pēcnākamie to zinātu, tie bērni, kas vēl dzims; ka tie celtos un to stāstītu arī saviem bērniem.
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 Un ka tie savu cerību liktu uz Dievu un neaizmirstu Dieva darbus, bet sargātu Viņa pavēles;
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 Un ka tie nebūtu tādi kā viņu tēvi, atkāpēja un pārgalvīga tauta, kas savā sirdī nebija pastāvīga, un kam gars neturējās pie Dieva.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Efraīma dēli, apbruņoti strēlnieki ar stopiem, atkāpās kaušanas dienā.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 Tie neturēja Dieva derību un liedzās staigāt Viņa bauslībā,
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 Un aizmirsa Viņa darbus un brīnumus, ko Viņš bija parādījis.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Viņu tēvu priekšā Viņš darīja brīnumus Ēģiptes zemē, Coana laukā.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 Viņš pāršķīra jūru un lika tiem cauri iet, un pacēla ūdeņus stāvu kā kopu;
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 Un vadīja tos ar padebesi dienā un cauri nakti ar uguns gaišumu.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Viņš pāršķēla klintis tuksnesī un tos dzirdināja papilnam kā no dziļumiem.
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 Viņš arī izveda upes no akmens un lika tecēt ūdenim straumēm.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Taču tie joprojām grēkoja pret Viņu un apkaitināja to Visuaugstāko tuksnesī,
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Un kārdināja Dievu savā sirdī, barību prasīdami savai dvēselei,
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 Un runāja pret Dievu un sacīja: vai Dievs gan varēs sataisīt galdu tuksnesī?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Redzi, Viņš gan klinti sitis, ka ūdens iztecējis un upes izplūdušas, vai Viņš arī maizi varēs dot, vai Viņš varēs gādāt gaļu Saviem ļaudīm?
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Kad Tas Kungs to dzirdēja, tad tas apskaitās, un uguns iedegās pret Jēkabu, un bardzība cēlās pret Israēli.
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 Tāpēc, ka tie neticēja uz Dievu, nedz cerēja uz Viņa pestīšanu.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Tad Viņš pavēlēja padebešiem augšām un atdarīja debesu durvis,
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 Un lika mannai uz tiem līt, ko ēst, un deva tiem labību no debesīm.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Ikkurš no tiem ēda debesu maizi, Viņš tiem sūtīja barības papilnam.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 Viņš lika celties austriņam no debesīm un atveda dienvidus vēju caur savu Spēku,
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 Un birdināja gaļu uz tiem kā putekļus un spārnainus putnus kā jūras smiltis,
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 Un lika tiem krist viņu lēģera vidū, visapkārt ap viņu dzīvokļiem.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 Tad tie ēda un pārēdās; un Viņš tiem lika notikt pēc viņu kārības.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 Bet pirms tie savu kārību bija pildījuši, kamēr viņu barība vēl bija viņu mutē,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 Tad Dieva dusmība pret tiem cēlās un nokāva viņu stipros un nomaitāja Israēla jaunekļus.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 Par visu to tie taču vēl vairāk grēkoja un neticēja Viņa brīnumiem.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Tādēļ Tas nobeidza viņu dzīvību nīcībā un viņu gadus ātrā postā.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Kad Viņš tos kāva, tad tie vaicāja pēc Viņa un atgriezās un steigšus meklēja Dievu,
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 Un atminējās, Dievu esam viņiem par patvērumu, un to visaugstāko Dievu esam viņiem par Pestītāju.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Un tie Viņam smaidīja ar savu muti un Viņam meloja ar savu mēli.
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 Jo viņu sirds nepastāvēja pie Viņa, un tie nebija uzticīgi Viņa derībā.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Bet Viņš bija sirdsžēlīgs un piedeva noziegumu un tos nesamaitāja, bet novērsa dažkārt Savu dusmību un nepamodināja visu Savu bardzību.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 Jo Viņš pieminēja, ka tie ir miesa, tā kā vējš, kas aizskrien un atpakaļ negriežas.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Cik reiz tie Viņu apkaitināja tuksnesī un Viņu tirināja tai tukšā vietā!
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Jo tie kārdināja Dievu allaž no jauna un noskumdināja Israēla svēto.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Tie nepieminēja Viņa roku nedz to dienu, kad Viņš tos no tā spaidītāja izglāba,
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 Kad Viņš Savas zīmes parādīja Ēģiptē un Savus brīnumus Coana klajumā,
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 Un pārvērta viņu upes par asinīm un viņu strautus, ka nevarēja dzert,
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 Un sūtīja starp tiem kukaiņus, kas tos ēda, un vardes, kas tos samaitāja,
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 Un deva viņu augļus spradžiem, un viņu darbus siseņiem,
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 Un nomaitāja viņu vīnakokus caur krusu un viņu vīģes kokus ar lieliem krusas gabaliem,
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 Un nokāva viņu govis ar krusu un viņu sīkos lopus ar zibeņiem,
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 Un uzgāza tiem Savu karsto dusmību, bardzību un postu un bēdas, un uzlaida tiem nelaimes eņģeļus,
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 Un deva vaļu Savai dusmībai un neatrāva viņu dvēseles no nāves, un nodeva viņu lopus mērim,
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 Un kāva visus pirmdzimušos Ēģiptē, vīru pirmdzemdinātos Hama dzīvokļos,
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 Un veda Savus ļaudis kā avis un vadīja tos tuksnesī kā ganāmu pulku,
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 Un vadīja tos bez bēdām, ka tie nebijās, bet viņu ienaidniekus jūra apklāja.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 Un Viņš tos veda Savās svētās robežās, uz šo kalnu, ko Viņa labā roka uzņēmusi.
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 Un izdzina viņu priekšā pagānus, un tos izdalīja par mantības daļu un Israēla ciltīm lika dzīvot viņu mājās.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Taču tie kārdināja un apkaitināja to visuaugstāko Dievu un neturēja Viņa liecības,
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 Un atkāpās un atmeta ticību, tā kā viņu tēvi; tie atmuka kā viltīgs stops,
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Un Viņu apkaitināja ar saviem elku kalniem un to tirināja ar savām bildēm.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Dievs dzirdēja un apskaitās, un Israēls Tam ļoti rieba.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Un Dievs atstāja to dzīvokli iekš Šīlo, to telti, ko Viņš bija ņēmis par mājas vietu cilvēku starpā.
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 Un deva viņu spēku cietumā un viņu godību pretinieka rokā;
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Un nodeva Savus ļaudis zobenam un apskaitās pret Savu tautu.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 Uguns aprija viņu jaunekļus, un viņu jaunavām nedziedāja kāzu dziesmas.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Viņu priesteri krita caur zobenu, un viņu atraitnes neraudāja.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Tad Tas Kungs uzmodās kā viens, kas gulējis, tā kā varonis kliedz, kas vīnu dzēris,
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 Un sita Savus pretiniekus no aizmugures, un lika tos kaunā uz mūžīgiem laikiem,
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Un atmeta Jāzepa dzīvokli, un neizvēlēja Efraīma cilti,
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 Bet izvēlēja Jūda cilti, Ciānas kalnu, ko Viņš mīlēja;
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Un uztaisīja Savu svēto vietu kā debes'augstumu, stipru, kā pasauli, ko uz mūžīgiem laikiem radījis.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 Un Viņš izredzēja Dāvidu, Savu kalpu, un ņēma to no avju laidariem,
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 No zīdītāju avīm Viņš tam lika nākt, ganīt Jēkabu, Savu tautu un Israēli, Savu mantību.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Un viņš tos ganīja ar skaidru sirdi, un tos valdīja ar prātīgu roku.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
