Psalmi 74
1 Asafa pamācība. Ak Dievs, kāpēc Tu mūs mūžīgi atstūmis, un Tava dusmība kūp pār Tavas ganības avīm?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Piemini Savu draudzi, ko Tu mantojis no veciem laikiem, un Sev par mantību atpestījis, Ciānas kalnu, uz kā Tu dzīvo.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Cel Savas kājas uz to mūžīgo postījumu; ienaidnieks visu ir samaitājis svētā vietā.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Tavi pretinieki rūc Tavā namā, savas zīmes tie likuši par zīmēm.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Tie izrādās, tā kā biezā mežā cirtēji cirvjus cilā.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 Un nu tie viņas izgreznojumu visnotaļ sadauza ar cirvjiem un veseriem.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Tie Tavā svētā vietā met uguni, līdz zemei tie sagāna Tava vārda mājas vietu.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 Tie saka savā sirdī: izpostīsim tos(namus) pavisam; visus Dieva lūgšanas namus tai zemē tie ir sadedzinājuši.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Savas zīmes mēs neredzam: neviena pravieša vairs nav, nedz kāda cita pie mums, kas zinātu, cik ilgi tā būs.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 Cik ilgi, ak Dievs, pretinieks nievās, un ienaidnieks zaimos Tavu vārdu mūžam?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Kāpēc Tu atrauj Savu roku, ak, Savu labo roku? Izvelc to no Savas azotes un dari galu.
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Taču Dievs ir mans ķēniņš no iesākuma, kas pasniedz visu palīgu zemes virsū.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Tu caur Savu spēku jūru esi pāršķīris, Tu esi salauzījis pūķu galvas ūdenī.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Tu esi satriecis levijatana galvas, Tu to esi devis par barību tai tautai tuksnesī.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Tu esi izšķēlis avotus un upes, Tu esi izkaltējis varenas upes.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 Tiem pieder diena un nakts, Tu esi radījis gaismu un sauli.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Tu zemei esi licis visas robežas, vasaru un ziemu Tu esi darījis.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Piemini to, ka ienaidnieks To Kungu nievā, un ģeķu ļaudis zaimo Tavu vārdu.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Nenodod zvēram Savas ūbeles dvēseli, Savu bēdīgo pulku neaizmirsti mūžam.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Piemini to derību, jo zemes alas ir palikušas par slepkavu bedrēm.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Lai nospiestais neaiziet ar kaunu, lai bēdīgie un nabagi slavē Tavu vārdu.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Celies, Dievs, iztiesā Savas tiesas, piemini tās nievāšanas, kas Tev notiek no tiem ģeķiem ik dienas.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Neaizmirsti Savu pretinieku kliegšanu; to troksni, kas vienmēr pret Tevi no Taviem ienaidniekiem.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
