Psalmi 59
1 Dāvida sirds dziesma, pēc: „nesamaitā“; kad Sauls nosūtīja, vaktēt to namu, ka viņu nokautu. Izglāb mani, mans Dievs, no maniem ienaidniekiem, pasargi mani no tiem, kas pret mani ceļas.
За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.
2 Izglāb mani no ļauna darītājiem un atpestī mani no asins ļaudīm.
Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.
3 Jo redzi tie glūn uz manu dvēseli, vareni sapulcējās pret mani, lai gan neesmu grēkojis nedz noziedzies, ak Kungs!
Защото, ето, причакват за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
4 Bez vainas tie tek un sataisās. Uzmosties man palīgā un skaties!
Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш и виж.
5 Tu, ak Kungs, Dievs Cebaot, Israēla Dievs, uzmosties, piemeklēt visus pagānus, neapžēlojies par nevienu, kas tik viltīgi dodas uz netaisnību. (Sela)
Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всички народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села)
6 Vakarā tie atnāk, rūc kā suņi, un tekā(skraida) apkārt pa pilsētu.
Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.
7 Redzi, tie ar savu muti plukšķ, zobeni ir viņu lūpās, jo - kas to dzird?
Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже, думат те: Кой слуша?
8 Bet Tu, Kungs, par tiem smiesies, Tu apmēdīsi visus pagānus.
Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.
9 Pret viņu varu es gaidīšu uz Tevi, jo Dievs ir mans patvērums.
О Сило моя, на Тебе ще се надея. Защото Бог ми е крепост.
10 Dievs man bagātīgi parāda Savu žēlastību, Dievs man liek ar prieku uzlūkot savus pretiniekus.
Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват.
11 Nenokauj tos, ka mani ļaudis to neaizmirst, izklīdini tos ar Savu varu, un nogāz tos, ak Kungs, mūsu priekšturamās bruņas!
Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свели ги, Господи, защитниче наш.
12 Tīri grēks ir viņu lūpu vārdi, tāpēc lai tie top sagūstīti savā lepnībā, viņu lādēšanas un to melu pēc, ko tie runā.
Поради греха на устата си, поради думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.
13 Izdeldē tos dusmībā, izdeldē tos, ka to vairs nav, un lai atzīst, ka Dievs ir valdītājs iekš Jēkaba līdz pasaules galam. (Sela)
Довърши го с гняв, довърши ги да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова И до краищата на земята. (Села)
14 Vakarā tie atnāk, rūc kā suņi, un tekā apkārt pa pilsētu.
Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;
15 Tie skraida šurp un turp barības pēc, un kad nav paēduši, paliek pa nakti.
Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта не наситени.
16 Bet es dziedāšu no Tava stipruma un teikšu rītos Tavu žēlastību, jo Tu man esi bijis augsts patvērums un glābšana bēdu dienā.
А аз ще пия за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ме станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.
17 No Tevis es dziedāšu, mans stiprums, jo Tu, Dievs, esi mans patvērums, mans žēlīgais Dievs!
О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, Си крепост моя.
