Psalmi 50
1 Asafa dziesma. Tas stiprais Dievs, Dievs Tas Kungs, runā, un sauc zemi no rītiem līdz vakariem.
Асафов псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
2 No Ciānas, kur tas pilnīgais skaistums, Dievs parādās ar spožumu.
От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
3 Mūsu Dievs nāk un necieš klusu; rijoša uguns iet Viņa priekšā, un Viņam apkārt liela vētra.
Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщащ, И около Него силна буря.
4 Viņš sauc debesīm augšā, un zemei, tiesāt Savus ļaudis.
Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, казвайки:
5 Sapulcinājiet Man Manus svētos, kas Manu derību derējuši ar upuriem.
Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
6 Un debesis stāsta Viņa taisnību, jo Dievs pats ir soģis. (Sela)
И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
7 Klausiet, Mani ļaudis, Es runāšu; Israēl, Es došu liecību pret tevi: Es, Dievs, esmu tavs Dievs.
Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
8 Tavu upuru pēc Es tevi nepārmācu, nedz tavu dedzināmo upuru pēc, kas vienmēr Manā priekšā.
Не ще да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене,
9 No tava nama Es vēršus neņemšu, nedz āžus no taviem laidariem.
Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
10 Jo visi meža zvēri Man pieder, tie lopi uz kalniem pa tūkstošiem.
Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
11 Es zinu visus putnus uz kalniem, un tie zvēri laukā ir manā priekšā.
Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
12 Ja Man gribētos ēst, tad Es tev to nesacītu, jo Man pieder pasaule un viņas pilnums.
Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
13 Vai Man ēst vērša gaļu un dzert āžu asinis?
Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
14 Upurē Dievam pateicību un maksā tam Visuaugstam savus solījumus.
Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
15 Un piesauc Mani bēdu laikā, tad Es tevi gribu izraut, un tev būs Mani godāt.
И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
16 Bet uz bezdievīgo Dievs saka: kā tu drīksti daudzināt Manus likumus un Manu derību ņemt savā mutē.
Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
17 Kad tu tomēr ienīsti pārmācību, un laidi pār galvu Manus vārdus?
Тъй като сам ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
18 Kad tu zagli redzi, tad tu viņam skrej līdz, un tev ir dalība ar laulības pārkāpējiem.
Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
19 Ar savu muti tu dodies uz ļaunu, un tava mēle dzen viltību.
Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
20 Tu sēdi runādams pret savu brāli, tavas mātes dēlu tu apmelo.
Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
21 To tu dari, un kad Es ciešu klusu, tad tu domā, ka Es tāds pat esmu kā tu; bet Es tevi pārmācīšu un tev to turēšu priekš acīm.
Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.
22 Saprotiet jel to, jūs, kas Dievu aizmirstat, lai Es nesaplosu, un izglābēja nav.
Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
23 Kas pateicību upurē, tas Mani tur godā; un tas ir tas ceļš, kā Es tam rādīšu Dieva pestīšanu.
Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
