Psalmi 38
1 Dāvida dziesma, par piemiņu. Kungs, nesodi mani Savā dusmībā, un nepārmāci mani Savā bardzībā.
Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 Jo Tavas bultas man ir iespiedušās, un Tava roka pār mani nolaidusies.
Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 Nekādas veselības nav pie manas miesas caur Tavu dusmību, nekāda miera nav manos kaulos caur maniem grēkiem.
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Jo mani noziegumi iet pāri pār manu galvu, kā grūta nasta tie man palikuši par daudz grūti.
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 Manas vātis smird un tek manas ģeķības dēļ.
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 Es eju salīcis un ļoti nospiests, cauru dienu es eju noskumis.
Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 Jo manas iekšas ir moku pilnas, nekādas veselības nav pie manas miesas.
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 Es esmu pavisam sastindzis un sasists, es kaucu savas sirds vaimanās.
Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 Kungs, Tavā priekšā ir visa mana kārošana, un mana nopūšanās Tev nav apslēpta.
Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Mana sirds trīc, mans spēks mani atstājis, arī pat manu acu gaismiņas man vairs nav.
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 Mani mīļie un mani draugi stāv tālu nost no manas mocības, un mani tuvākie stāv no tālienes.
Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 Un kas manu dvēseli meklē, liek man valgus, un kas manu nelaimi meklē, runā postu un izdomā viltību cauru dienu.
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 Bet es esmu kā kurls, kas nedzird, un kā mēms, kas neatver savu muti.
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Un es esmu kā vīrs, kas nedzird, un kam mutē vārdu pretim nav.
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 Jo es gaidu, Kungs, uz Tevi, Tu paklausīsi, Kungs, mans Dievs.
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 Jo es sacīju: lai tie par mani nepriecājās; kad mana kāja šaubās, tad tie lai nelielās pret mani.
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Jo es esmu pie pašas krišanas un manas sāpes ir vienmēr manā priekšā.
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 Jo savu noziegumu es izsūdzu, un man ir bail manu grēku dēļ.
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 Bet mani ienaidnieki dzīvo un ir vareni, un kas mani par nepatiesu ienīst, tie vairojās.
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Un kas ļaunu par labu maksā, tie stāv man pretim, tāpēc ka es uz labu dzenos.
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Neatstājies no manis, Kungs, mans Dievs! neesi tālu no manis nost,
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 Steidzies man palīgā, Kungs, mana pestīšana!
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
