Psalmi 22
1 Dāvida dziesma. Dziedātāju vadonim pēc: „rīta blāzmas stirna“. Mans Dievs! Mans Dievs! Kāpēc Tu mani esi atstājis? Tu esi tālu no manas palīdzības, no manas kaukšanas vārdiem.
За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
2 Mans Dievs, es saucu dienā, bet Tu man neatbildi, un nakti es arī klusu neciešu.
Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Bet Tu esi svēts, dzīvodams starp Israēla slavas dziesmām.
Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 Uz Tevi mūsu tēvi cerējuši, tie ir cerējuši, un Tu tos esi izglābis.
На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 Uz Tevi tie saukuši un ir izpestīti, tie cerējuši uz Tevi un nav palikuši kaunā.
Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 Bet es esmu tārps un ne cilvēks, cilvēku apsmiekls un ļaužu nicināts.
А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
7 Visi, kas mani redz, mani apmēda, atplēš lūpas un krata galvu sacīdami:
Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 Viņš to Tam Kungam sūdzējis; lai Tas viņu izrauj un viņu izglābj, ja Tam pie viņa ir labs prāts.
Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Tomēr Tu tas esi, kas mani izvedis no mātes miesām; Tu man licis paļauties uz Tevi no mātes krūtīm.
Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 Uz Tevi es esmu mests no mātes klēpja, no mātes miesām Tu esi mans Dievs.
На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Neesi tālu no manis, jo bailība ir tuvu, jo palīga nav.
Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Lieli vērši mani apstājuši, trekni buļļi ap mani apmetušies.
Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Tie atplēš savu rīkli pret mani kā lauva, plezdams un rūkdams.
Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
14 Es esmu izgāzts kā ūdens, visi mani kauli ir izlauzti, mana sirds ir manās miesās kā izkausēts vasks.
Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Mans spēks ir izkaltis kā poda gabals, un mana mēle līp pie mana zoda, un Tu mani nolieci nāves pīšļos,
Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Jo suņi mani apstājuši, un ļaundarītāju bars ap mani ir apmeties, tie manas rokas un manas kājas ir izurbuši.
Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 Es visus savus kaulus varu skaitīt, bet viņi skatās un lūko uz mani ar prieku.
Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 Tie dala manas drēbes savā starpā un met kauliņus par manu apģērbu.
Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 Bet Tu, ak Kungs, neesi tālu, mans stiprums, steidzies man palīgā.
Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Izglāb manu dvēseli no zobena, manu vientuli no suņu varas.
Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
21 Izpestī mani no lauvas rīkles un paklausi mani no vēršu ragiem.
Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
22 Es sludināšu Tavu vārdu saviem brāļiem, es Tevi slavēšu draudzes vidū.
Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Slavējiet To Kungu, jūs, kas Viņu bīstaties, viss Jēkaba dzimums lai Viņu godā, un bīstaties, viss Israēla dzimums.
Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 Jo Viņš nav nicinājis nedz apsmējis bēdīga bēdas, nedz no tā apslēpis Savu vaigu, un kad tas Viņu piesauca, tad Viņš paklausīja.
Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 No Tevis es dziedāšu tai lielā draudzē, es maksāšu savus solījumus to priekšā, kas Viņu bīstas.
От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 Tie bēdīgie ēdīs un būs paēduši, un kas To Kungu meklē, Viņu slavēs; jūsu sirds dzīvos mūžīgi.
Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 Visi zemes gali to pieminēs un atgriezīsies pie Tā Kunga, un visas pagānu tautas klanīsies Viņa priekšā.
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 Jo Tam Kungam pieder tā valstība, un Viņš valda pār tām tautām.
Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
29 Visi treknie virs zemes ēdīs un pielūgs, visi, kas pīšļos guļ, klanīsies Viņa priekšā, arī tie, kas nevarēja uzturēt savu dzīvību.
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Viņam būs dzimums, kas Viņam kalpos, par To Kungu sludinās līdz radu radiem;
Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 Nāks un sludinās Viņa taisnību tiem ļaudīm, kas vēl dzims, ka Viņš to ir darījis.
Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
