Psalmi 18
1 Dziedātāju vadonim, Dāvida, Tā Kunga kalpa, dziesma. Šīs dziesmas vārdus viņš runājis uz To Kungu, kad Tas Kungs viņu bija izglābis no visu ienaidnieku rokas un no Saula rokas; tad viņš sacīja: No sirds dziļuma es Tevi mīlēju, Kungs, mans stiprums.
За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
2 Tas Kungs ir mans akmens kalns, mana pils un mans glābējs, mans stiprais Dievs, mans patvērums, uz ko es paļaujos, manas priekšturamās bruņas un mans pestīšanas rags un mans augstais palīgs.
Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
3 Es piesaukšu To Kungu, kas teicams, tad es tapšu atpestīts no saviem ienaidniekiem.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 Nāves saites ap mani tinās, un Beliala(iznīcības) upes mani izbiedēja.
Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. (Sheol h7585)
6 Savās bēdās es piesaucu To Kungu un kliedzu uz savu Dievu, tad Viņš klausīja manu balsi no Sava nama, un mana brēkšana Viņa priekšā nāca Viņa ausīs.
В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
7 Zeme tapa kustināta un drebēja, un kalnu pamati trīcēja un kustējās, kad Viņš apskaitās.
Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
8 Dūmi uzkāpa no Viņa nāsīm, un rijoša uguns no Viņa mutes, zibeņi no Viņa iedegās.
Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
9 Viņš nolaida debesis un nokāpa, un tumsa bija apakš Viņa kājām.
Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
10 Un Viņš brauca uz ķeruba un skrēja, Viņš skrēja ātri uz vēja spārniem.
Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
11 Viņš lika tumsību Sev par apsegu, Viņa dzīvoklis ap Viņu bija ūdeņu tumsība un biezi padebeši.
Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
12 No spožuma Viņa priekšā šķēlās Viņa padebeši ar krusu un degošiem zibeņiem.
О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
13 Tas Kungs lika pērkoniem rībēt no debesīm, un tas Visuaugstais pacēla Savu balsi, krusu un degošus zibeņus.
И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
14 Un Viņš meta Savas bultas un tos izklīdināja, un daudz zibeņus un tos iztrūcināja.
И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
15 Un ūdeņu dziļumi rādījās un zemes pamati tapa atklāti no Tavas bāršanās, - ak Kungs, no Tavu nāšu dvašas pūšanas.
Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
16 Viņš izstiepa roku no augstības un ņēma mani, Viņš mani izvilka no lieliem ūdeņiem.
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
17 Viņš mani atpestīja no mana stiprā ienaidnieka un no maniem nīdētājiem, jo tie bija jo vareni ne kā es.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18 Tie cēlās pret mani manā bēdu laikā; bet Tas Kungs bija mans patvērums.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
19 Un Viņš mani izveda klajumā, Viņš mani izrāva, jo Viņam bija labs prāts uz mani.
И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 Tas Kungs man atmaksā pēc manas taisnības, pēc manu roku šķīstības Viņš man atdod.
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
21 Jo es esmu sargājis Tā Kunga ceļus, un neesmu atkāpies no sava Dieva.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22 Jo visas Viņa tiesas ir manā priekšā, un Viņa likumus es nelieku nost no sevis.
Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
23 Bet es esmu bezvainīgs Viņa priekšā un sargos no grēkiem.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
24 Un Tas Kungs man atdos pēc manas taisnības, pēc manu roku šķīstības priekš Viņa acīm.
Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 Pie tiem svētiem Tu rādies svēts un pie tiem sirdsskaidriem Tu rādies skaidrs.
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
26 Pie tiem šķīstiem Tu rādies šķīsts, un pie tiem pārvērstiem (un pretdabiskiem) Tu pārvērties (un maldini).
Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
27 Jo bēdīgus ļaudis Tu atpestī un lepnas acis Tu pazemo.
Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
28 Jo Tu apgaismo manu spīdekli; Tas Kungs, mans Dievs, dara gaišu manu tumsību.
Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
29 Jo ar Tevi es varu sadauzīt kara spēku, un ar savu Dievu es varu lēkt pār mūriem.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
30 Tā stiprā Dieva ceļš ir bezvainīgs, Tā Kunga valoda ir šķīsta, Viņš ir par priekšturamām bruņām visiem, kas uz Viņu paļaujas.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
31 Jo kur ir kāds Dievs kā vien Tas Kungs? Un kur ir kāds patvērums kā vien mūsu Dievs?
Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
32 Dievs, tas mani apjož ar spēku un dara manus ceļus bezvainīgus.
Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
33 Viņš man kājas dara kā stirnām, un mani uzceļ manā augstā vietā.
Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
34 Viņš manu roku māca karot, tā ka mans elkonis uzvelk vara stopus.
Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
35 Un Tu man dod Savas pestīšanas priekšturamās bruņas, un Tava labā roka mani satur, un Tava laipnība mani paaugstina.
Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
36 Maniem soļiem Tu esi darījis platu ceļu apakš manis, ka mani krimšļi nav slīdējuši.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
37 Es dzīšos pakaļ saviem ienaidniekiem un tos panākšu, un negriezīšos atpakaļ, kamēr tos būšu izdeldējis.
Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
38 Es tos sadauzīšu, ka tie nevarēs celties, tiem jākrīt apakš manām kājām.
Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
39 Jo Tu mani apjozīsi ar spēku uz karu, Tu nospiedīsi apakš manis, kas pret mani ceļas.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
40 Tu maniem ienaidniekiem liksi bēgt manā priekšā, un savus nīdētājus es iznīcināšu.
Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
41 Tie brēks, bet glābēja nav, uz To Kungu, bet Viņš tiem neatbild.
Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
42 Es tos sagrūdīšu kā pīšļus vēja priekšā, un tos izārdīšu kā dubļus uz ielām.
Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
43 Tu mani izglābsi no ļaužu ķildām, Tu mani iecelsi tautām par galvu; ļaudis, ko es nepazinu, man kalpos.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
44 Tie man klausīs ar paklausīgām ausīm, svešnieku bērni manā priekšā mīlīgi rādīsies.
Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 Svešinieku bērni nonīks un drebēdami izies no savām pilīm.
Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
46 Tas Kungs ir dzīvs, un slavēts lai ir mans patvērums, un augsti slavēts lai ir Dievs, mans Pestītājs.
Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 Tas stiprais Dievs, kas man dod atriebšanu, un tautas nomet apakš manis;
Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
48 Kas mani izrauj no maniem ienaidniekiem; Tu mani paaugstini pār tiem, kas pret mani ceļas, Tu mani izglāb no varas darītājiem.
Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
49 Tāpēc, ak Kungs, es Tevi gribu slavēt starp tautām un dziedāt Tavam vārdam,
Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
50 Jo Tu glābi Savu ķēniņu ar lielu glābšanu, un parādi žēlastību Savam svaidītam, Dāvidam un viņa dzimumam mūžīgi.
Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
