Psalmi 147
1 Teiciet To Kungu, jo ir labi, mūsu Dievu slavēt; šī teikšana ir mīlīga un pieklājās.
Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
2 Tas Kungs uztaisa Jeruzālemi, Viņš sapulcina Israēla ļaudis, kas bija izdzīti.
Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
3 Viņš dziedina tos, kam satriektas sirdis, un remdē viņu sāpes.
Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
4 Viņš skaita zvaigžņu pulku, Viņš sauc tās visas pa vārdam.
Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
5 Mūsu Kungs ir liels un varens spēkā, Viņa gudrība ir neizmērojama.
Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
6 Tas Kungs paceļ bēdīgos un pazemo bezdievīgos līdz zemei.
Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
7 Pateiciet Tam Kungam ar slavas dziesmām, teiciet mūsu Dievu ar koklēm!
Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
8 Viņš debesi apklāj ar mākoņiem, Viņš lietu dod zemei, Viņš liek zālei augt uz kalniem;
Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
9 Viņš lopiem dod barību, jauniem kraukļiem, kad tie sauc.
Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
10 Viņam nav labs prāts pie zirga stipruma, Viņam nepatīk vīra lieli.
Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
11 Tam Kungam patīk tie, kas Viņu bīstas, kas gaida uz Viņa žēlastību.
Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
12 Teici To Kungu, Jeruzāleme, slavē savu Dievu, Ciāna.
Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
13 Jo Viņš stiprina tavu vārtu aizšaujamos, Viņš svētī tavus bērnus tur iekšā.
Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
14 Viņš dod mieru tavām robežām, Viņš tevi paēdina ar briedušiem kviešiem.
Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
15 Viņš sūta Savas apsolīšanas virs zemes, Viņa vārds tek(izplatās) ar steigšanos.
Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
16 Viņš dod sniegu kā vilnu, Viņš kaisa salnu kā pelnus.
Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
17 Viņš met Savu krusu kā kumosus. Kas var pastāvēt priekš Viņa aukstuma?
Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
18 Viņš sūta Savu vārdu, un kūst, Viņš liek savam vējam pūst, tad ūdeņi notek.
Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
19 Viņš Jēkabam dara zināmu Savu vārdu, Israēlim Savus likumus un tiesas,
Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
20 Tā Viņš nedara nevienai citai tautai; Viņa tiesas tās nepazīst. Alleluja!
Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
