Ījaba 6
1 Ījabs atbildēja un sacīja:
А Иов в отговор рече:
2 Kaut manas vaimanas ar svaru svērtu un turpretī manas bēdas svaru kausā liktu!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 Jo tās tagad ir grūtākas nekā jūras smiltis, tāpēc mana mute muld.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 Jo tā Visuvarenā bultas ir iekš manis, mans gars dzer viņu ugunis, Dieva briesmas karo pret mani.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Vai gan meža ēzelis zviedz, kad tam ir zāle? Vai vērsis mauj, kad tam sava barība?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Vai jēlu var ēst bez sāls? Vai ir gardums olas baltumā?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Ko mana dvēsele negribēja aizskart, tā nu ir mana bēdu barība.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Kaut mana lūgšana notiktu, un Dievs man dotu, ko es gaidu,
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 Kaut Dievs mani sadauzītu, kaut tas Savu roku izstieptu un mani satriektu!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Tas man vēl būtu par prieku, un es vēl savās nežēlīgās sāpēs būtu līksms, ka neesmu aizliedzis tā Svētā vārdus.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 Kāds ir mans spēks, ka es vēl varētu cerēt, un kāds ir mans gals, ka manai dvēselei būtu jāpaciešās?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Vai mans spēks ir akmeņu spēks, vai mana miesa ir varš?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Vai man palīga netrūkst pavisam, un vai man padoms nav visai pagalam?
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 Izsamisušam žēlastības vajag no sava drauga, citādi tas arī tā Visuvarenā bijāšanu atmet.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 Mani brāļi mani pieviļ kā strauts, kā strauta ūdeņi, kas notek;
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Sajukuši tie bija ar ledu, un sasniguši ar sniegu, -
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 Tai laikā, kad karstums tos spiež, tad tie izsīkst, kad karsts metās, tad tie iznīkst no savas vietas.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Viņu ceļi griežas sānis, tie iet uz tuksnesi un izzūd.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Uz tiem skatās ceļa ļaudis no Temas un cer Šebas ceļa gājēji.
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 Tie paliek kaunā ar tādu cerību un nosarkst, tur nonākdami.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 Tiešām nu jūs neesat it nekas, redzat briesmas un iztrūcinājāties.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Vai es jeb kad sacīju: nesiet man un dodiet man dāvanas no sava padoma?
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Jeb glābiet mani no ienaidnieka rokas un pestījiet mani no varas darītāju rokas?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Mācat mani, es cietīšu klusu, un pierādiet man, kur es maldījies.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Cik spēcīgi ir taisni vārdi, bet ko norāj jūsu rāšana;
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Vai jūs esat apņēmušies vārdus aprāt? Vējam pieder izsamisuša vārdi.
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Vai arī bāriņam gribat valgus mest un bedri rakt savam tuvākam.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Bet nu, lūdzami, uzlūkojiet mani, jums acīs tiešām es nemelošu.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Atbildiet jel, lai nenotiek netaisnība, atbildiet, jo mana taisnība vēl stāv.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Vai tad uz manas mēles būs netaisnība, vai mana mute nemanīs, kas ir blēdība?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
