< Ījaba 33 >
1 Bet tu, Ījab, klausi jel manu valodu un ņem vērā visus manus vārdus.
Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.
2 Redzi nu, es savas lūpas esmu atdarījis, mana mēle manā mutē runā.
Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.
3 Mani teikumi būs sirds taisnība, un manas lūpas skaidri izrunās, ko zinu.
Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.
4 Dieva Gars mani radījis, un tā Visuvarenā dvaša man devusi dzīvību.
Духът Божии ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.
5 Ja tu vari, atbildi man, taisies pret mani un nostājies.
Ако можеш, отговори ми; Опълчи са с думите си пред мене та застани.
6 Redzi, es piederu Dievam tā kā tu, no zemes es arīdzan esmu ņemts.
Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.
7 Redzi, iztrūcināt es tevi neiztrūcināšu, un mana roka pār tevi nebūs grūta.
Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.
8 Tiešām, tu esi runājis priekš manām ausīm, to vārdu balsi es esmu dzirdējis:
Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите ти, като казваше:
9 „Es esmu šķīsts, bez pārkāpšanas, es esmu skaidrs, un man nozieguma nav;
Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и баззаконие няма в мене;
10 Redzi, Viņš atrod iemeslus pret mani, Viņš mani tura par Savu ienaidnieku;
Ето, Бог намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;
11 Viņš manas kājas liek siekstā, Viņš apsargā visus manus ceļus.“
Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.
12 Redzi, tur tev nav taisnības; es tev atbildu, ka Dievs ir daudz augstāks pār cilvēku.
Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
13 Kāpēc tu pret Viņu tiepies, kad Viņš neatbild par visiem saviem darbiem?
Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
14 Jo Dievs runā vienreiz, un vēl otrreiz, bet to neliek vērā.
Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава.
15 Sapnī caur nakts parādīšanām, kad ciets miegs cilvēkiem uzkrīt, kad tie guļ savā gultā,
В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
16 Tad Viņš atdara cilvēku ausi un apzieģelē, ko Viņš tiem grib mācīt.
Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
17 Lai cilvēku novērš no nedarba un pasargā vīru no lepnības.
За да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека;
18 Lai izglābj viņa dvēseli no kapa un viņa dzīvību, ka nekrīt caur zobenu.
Предпазва душата му от гроба, И животът му, за да не падне от меч.
19 Viņš to arī pārmāca ar sāpēm gultā un lauž visus viņa kaulus.
Той бива е наказван с болки на леглото си, Да! С непрестанни болки в костите си,
20 Tā ka viņa sirds neņem pretī maizi, nedz viņa dvēsele kādu gardumu.
Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
21 Viņa miesa nodilst, ka no tās nekā vairs neredz, un kauli nāk ārā, kas nebija redzami,
Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
22 Un viņa dvēsele nāk tuvu pie bedres, un viņa dzīvība pie nāves sāpēm.
Да! Душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,
23 Ja tad pie viņa nāk vēstnesis, ziņas devējs kā viens no tūkstošiem, rādīt cilvēkam kas pareizi:
Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,
24 Tad Viņš tam ir žēlīgs. un saka: atpestī to, ka negrimst kapā, jo esmu atradis salīdzināšanu.
И ако Бог му бъди милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него,
25 Tad viņa miesa būs zaļāka nekā jaunībā, tas nāks atkal pie savas jaunības dienām.
Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;
26 Tas lūgs Dievu, un Viņš to žēlos, - tas uzskatīs Dieva vaigu ar prieku, un Dievs cilvēkam atmaksās viņa taisnību.
Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.
27 Tad šis izteiks cilvēkiem un sacīs: es biju grēkojis un pārgrozījis tiesu, bet Viņš to man nav pielīdzinājis.
Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде според греха ми;
28 Viņš ir atpestījis manu dvēseli, ka tā negrimst kapā, un mana dzīvība redz gaišumu.
Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.
29 Redzi, to visu dara tas stiprais Dievs divi un trīskārt cilvēkam,
Ето всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,
30 Ka viņa dvēseli novērstu no kapa, ka tā taptu apgaismota dzīvības gaismā.
За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.
31 Liec vērā, Ījab, klausies mani, ciet klusu, un es runāšu.
Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.
32 Jeb, ja tev ir ko sacīt, tad atbildi man; runā, jo es labprāt redzētu tavu taisnību.
Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;
33 Ja nav, tad klausies mani, ciet klusu, un es tev mācīšu gudrību.
Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.