Ījaba 32
1 Tad tie trīs vīri mitējās Ījabam atbildēt, tāpēc ka tas pats sevi turēja par taisnu.
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 Bet Elihus, Baraheēļa dēls, tas Buzietis, no Rāma radiem, apskaitās pret Ījabu lielās dusmās, tāpēc ka tas savu dvēseli taisnoja pār Dievu.
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 Viņš arī apskaitās par saviem trim draugiem, ka tie atbildes neatrada un tomēr Ījabu pazudināja.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 Jo Elihus bija gaidījis ar Ījabu runāt, tāpēc ka tie bija vecāki nekā viņš.
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 Bet kad Elihus redzēja, ka atbildes nebija to triju vīru mutē, tad viņš apskaitās.
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 Un Elihus, Baraheēļa dēls, tas Buzietis, atbildēja un sacīja: es esmu jauns, bet jūs esat veci, tāpēc es esmu gaidījis un bijājies, jums izteikt savu padomu.
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 Es domāju: lai tie gadi runā, un gadu vairums lai izteic gudrību.
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 Bet tas ir Tas Gars iekš cilvēka un tā visuvarenā Dieva dvaša, kas tos dara gudrus.
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Veci nav tie gudrākie nedz sirmgalvji, kas prot tiesu.
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 Tādēļ es gribu runāt, - klausiet mani, es arīdzan parādīšu savu zināšanu.
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Redzi, es esmu gaidījis uz jūsu vārdiem, esmu klausījies uz jūsu gudrību, vai jūs atrastu tos īstenos vārdus.
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 Kad es nu jūs liku vērā, redzi, tad nav neviena, kas Ījabu būtu pārliecinājis, kas uz viņa vārdiem būtu atbildējis jūsu starpā.
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 Tad nu nesakāt: mēs esam dzirdējuši gudrību; Dievs vien viņu pārvarēs, un ne cilvēks.
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 Pret mani vēl viņš vārda nav cēlis, un ar jūsu valodu es viņam gan neatbildēšu. -
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Tie ir izbiedēti, vairs nevar atbildēt, tiem trūkst valodas.
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 Es esmu gaidījis, bet tie nerunā, tie stāv klusu un vairs neatbild.
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 Tad nu es atbildēšu savu tiesu, es arīdzan parādīšu savu zināšanu.
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 Jo es esmu tik pilns vārdu, ka gars manu sirdi spiež.
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Redzi, mana sirds ir kā jauns vīns, kas nestāv vaļā, tā gribētu plīst, kā jauni ādas trauki.
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 Es runāšu, lai es varu atpūsties, es atdarīšu savas lūpas un atbildēšu.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Cilvēka vaigu es neuzlūkošu un nerunāšu nevienam pa prātam.
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 Jo cilvēkam pa prātam runāt es nemāku, lai mans Radītājs mani ātri neaizņem projām.
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
