Ījaba 20
1 Tad Cofars no Naēmas atbildēja un sacīja:
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 Uz to manas sirds domas mani spiež atbildēt, un es nevaru valdīties.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 Es dzirdu pārmācīšanu sev par kaunu, bet mans gars savā gudrībā zinās atbildēt.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Vai tu nezini, ka mūžam tā bijis, kamēr Dievs cilvēkus licis virs zemes,
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 Ka bezdievīgo lielība ilgi nepastāv, un ka blēdnieka prieks paliek tik acumirkli?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Jebšu viņa greznība uzkāptu līdz debesīm, un viņa galva sniegtu līdz padebešiem,
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 Taču kā viņa sūds viņš mūžam zudīs; kas viņu redzējuši, tie sacīs: kur viņš ir?
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 Viņš aizskries kā sapnis, ka to nevarēs atrast, un pazudīs kā parādīšana naktī.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 Acs, kas viņu redzējusi, to vairs neredzēs, un viņa vieta to vairs neieraudzīs.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 Viņa bērni pielabināsies pie nabagiem, un viņa roka dos atpakaļ viņa mantu.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Viņa kauli bija pilni jaunības spēka, bet apgulsies ar viņu pīšļos.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Jebšu blēdība bijusi salda viņa mutei, un viņš to slēpis apakš savas mēles,
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 Un viņš to mīlējis un nepametis, bet to paturējis savā mutē:
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 Taču viņa barība pārvērtīsies viņa iekšās, par odžu žultīm tā būs iekš viņa.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 Mantu, ko ierijis, viņš atkal izvems, un Dievs to izgrūdīs viņam no vēdera.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Odžu žultis viņš zīdīs, glodeņu dzelonis viņu nokaus.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 Viņš neredzēs upes, kas ielejās tek no medus un piena.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 Viņš gan strādās, bet to atdos un no tā nebaudīs; cik viņš arī neiemantos, prieka tam nebūs.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Jo viņš nospaidījis un atstājis nabagus, namus viņš laupījis, bet tos neuzcels.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Jo viņa kuņģis nebija pildāms, viņš neizglābsies caur savu mantu.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 Viņa rīklei nekas neizmuka, tādēļ viņa labums nepastāvēs.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 Pašā bagātā pilnībā viņam būs bēdas, visu apbēdināto roka nāks viņam virsū.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 Un notiks, lai viņa kuņģis top pilns, tad (Dievs) uz viņu sūtīs savas bardzības karstumu un uz viņu liks lītin līt, lai to rij.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 Viņš bēgs no dzelzs bruņām, un vara stops viņam izšaus cauri.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 Viņš izvelk un no viņa miesām nāk ārā, no viņa žultīm spīdoša dzelzs, un nāves šausmas viņu pārņem.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Visāda tumsība apklās viņa krājumu, neuzpūsts uguns viņu aprīs, un nomaitās to atlikumu viņa dzīvoklī.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Debess viņa noziegumu darīs zināmu, un zeme celsies pret viņu.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 Viņa nama krājums aizies, viņam izšķīdīs Dieva dusmības dienā.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 Šī ir bezdievīga cilvēka daļa no Dieva, un viņa nospriesta mantība no tā stiprā Dieva.
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
