Ījaba 13
1 Redzi, to visu mana acs redzējusi, mana auss dzirdējusi un to likusi vērā.
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 Ko jūs protat, to es arīdzan protu, jūs man neesat priekšā.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 Bet es gribu runāt uz to Visuvareno, un man gribās aizbildināties tā stiprā Dieva priekšā.
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 Jo tiešām, jūs esat melu runātāji, jūs visi esat nelietīgi dziednieki.
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 Kaut jūs pavisam klusu būtu, tas jums būtu par gudrību.
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Klausiet jel manu aizbildināšanos, un ņemiet vērā manas mutes tiesāšanos.
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Vai gribat netaisnību runāt Dieva labad un Viņa labad izteikt viltību?
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Vai Viņu gribat aizbildināt un Dievam būt pārstāvētāji?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 Vai būs labi, kad Viņš jūs meklēs, vai Viņu pievilsiet, kā cilvēku pieviļ?
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 Sodīt Viņš jūs sodīs, ja jūs slepeni vaigu uzlūkojat.
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Vai Viņa augstība jūs neiztrūcinās un bailes no Viņa jums neuzkritīs?
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Jūsu mācības būs kā pelni, un jūsu augstie vārdi kā mālu kopas.
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 Palieciet man klusu, un es runāšu, lai man notiek, kas notikdams.
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 Kāpēc man savu miesu bija zobos ņemt, un savu dvēseli likt savā rokā?
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 Redzi, jebšu Viņš mani nokaus, taču es uz Viņu gribu cerēt, es tikai savus ceļus gribu aizbildināt Viņa priekšā.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 Jau tas man būs par pestīšanu, ka viltnieks Viņa priekšā nenāks.
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Klausāties, klausāties manus vārdus, un mana valoda lai skan jūsu ausīs.
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 Redzat jel, es esmu gatavs uz tiesu, es zinu, ka man paliks taisnība.
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Kas ar mani varētu tiesāties? Patiesi tad es ciestu klusu un mirtu.
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Divas lietas tikai man nedari, tad es neapslēpšos Tavā priekšā.
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 Lai Tava roka paliek tālu no manis, un Tava briesmība lai mani neizbiedē.
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 Tad sauc, un es atbildēšu, vai es runāšu, un Tu atbildi man.
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 Cik man ir noziegumu un grēku? Dari man zināmus manus grēkus un manus pārkāpumus.
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Kāpēc Tu apslēpi Savu vaigu un mani turi par Savu ienaidnieku?
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 Vai Tu biedināsi šaubīgu lapu un vajāsi izkaltušus rugājus.
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 Jo Tu man nospriedi rūgtumus un lieci manīt manas jaunības noziegumus.
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 Tu lieci manas kājas siekstā un glūni uz visiem maniem ceļiem un ieslēdzi manas pēdas aplokā, -
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
28 Un tomēr šis iznīkst kā trūdi, tā kā drēbe, ko kodes saēd.
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
