Hozejas 9
1 Nepriecājies, Israēl, ar gavilēšanu kā tās tautas, jo tu dzen maucību, atkāpdamies no sava Dieva, tu mīļo mauku algu uz visiem labības kloniem.
Не се радвай, Израилю, до възторг, като племената; Защото ти блудства и сеотклони от своя Бог; Ти обикна блуднически заплати във всяко житно гумно.
2 Klons un eļļas spaids viņus nemielos un jaunais vīns tos pievils.
Гумното и линът няма да ги нахранят, И мъста ще изчезне за тях.
3 Tie nepaliks Tā Kunga zemē, bet Efraīms griezīsies atpakaļ uz Ēģipti, un Asīrijā tie ēdīs nešķīstu.
Няма да живеят в Господната земя; Но Ефрем ще се върне в Египет, И ще ядат нечисти ястия в Асирия.
4 Tie Tam Kungam nenesīs dzeramus upurus no vīna, un viņu kaujamie upuri viņam nepatiks; tie viņiem būs kā bēru maize. Visi, kas to ēd, apgānās, jo viņu maize ir priekš viņiem pašiem, un nenāk Tā Kunga namā.
Няма да принасят Господу възлияния от вино, Нито ще му бъдат угодни жертвите им, Но ще им се считат като хляба що ядат жалеещи. От който всички, които го ядят се осверняват; Защото хлябът им ще бъде за тяхна прехрана, А няма да влезе в дома Господен.
5 Ko tad jūs darīsiet svētkos un Tā Kunga svētā dienā?
Какво ще направите в празничен ден И в ден на Господне тържество?
6 Jo redzi, tiem jāaiziet tā posta dēļ, Ēģipte tos sapulcinās, Memfisa viņus apraks. Nātres mantos viņu sudraba dārgumus, ērkšķi būs viņu dzīvokļos.
Защото, ето, макар че побягнаха от погубление, Все пак Египет ще ги събере, Мемфис ще ги погребе; Коприви ще завладеят желателните им сребърни вещи; Тръни ще има в шатрите им.
7 Piemeklēšanas dienas nākušas, atmaksāšanas dienas ir klāt, Israēls to samanīs! Tie pravieši ir ģeķi, tie gara vīri ir traki, - visa tava lielā nozieguma un lielā naida dēļ.
Настанаха дните на наказанието, Дните на въздаянието настанаха, И Израил ще го познае; Пророкът избезумя, завладеният от дух полудя, Поради многото ти беззакония И поради голямата омраза, която те възбуждат.
8 Efraīms lūko manam Dievam garām, un pravieši ir palikuši par slazda valgiem uz visiem viņa ceļiem, naids ir viņu dieva namā.
Ефрем бди против моя Бог; А по всичките пътища на пророка има примка на птицеловец, И омраза в дома на неговия Бог.
9 Tie ir dziļi maitājušies tā kā Ģibejas dienās; viņš pieminēs viņu noziegumu, viņš piemeklēs viņu grēkus.
Дълбоко се развратиха, както в дните на Гавая; Затова, Господ ще помни беззаконието им, Ще накаже греховете им.
10 Es atradu Israēli kā vīna ogu ķekarus tuksnesī, Es ieraudzīju jūsu tēvus kā pirmajus augļus pie vīģes koka; bet tie nogāja pie BaālPeora un padevās tam bezkaunīgam un tapa tik neganti kā viņu drauģeļi.
Намерих Израиля, че беше за мене като грозде в пустиня; Видях бащите ви, че бяха като първозрелите на смоковницата В първата й година; Но те отидоха при Ваалфегора, Предадоха себе си на това срамотно нещо, И станаха гнусни като обичните си идоли.
11 Efraīma godība aizskries kā putns, ka tur ne dzemdēs, nedz taps grūtas, nedz ieņems.
А колкото за Ефрема, тяхната слава ще отлети като птица; Не ще има между тях раждане, ни бременост, ни зачване;
12 Un jebšu tie savus bērnus uzaudzinātu, tomēr Es tiem tos gribu laupīt, ka cilvēku neatliek. Ak vai, tiem, kad Es no tiem būšu atstājies!
Но и да отхранят чадата си, Пак ще ги обезчадя, тъй щото да не остане човек; Защото горко им, когато се оттегля от тях!
13 Efraīms, ko Es biju izredzējis, būt par Tiru, bija stādīts skaistā vietā, bet Efraīmam savi bērni jaiznes slepkavam.
Ефрем ми се виждаше като Тир, насаден на весело място; Но Ефрем ще изведе чадата си за убиеца.
14 Dod tiem, ak Kungs! Ko lai Tu dodi? Dod tiem neauglīgas miesas un izsīkušas krūtis.
Дай им, Господи! Какво ли да дадеш? Дай им утроба, която помята, и сухи съсци.
15 Visa viņu negantība ir Gilgalā, tur Es tos ienīdēju. Viņu ļauno darbu dēļ Es tos izdzīšu no Sava nama, Es joprojām tos vairs nemīļošu; - visi viņu lielkungi ir atkāpēji.
Всичкото им нечестие е в Галгал, Защото там ги намразих; Поради злите им дела Ще ги оттласна от дома си; Няма вече да ги обичам; Всичките им първенци са бунтовници.
16 Efraīms ir sasists, viņu sakne ir izkaltusi; tie nenesīs nekādus augļus; un jebšu tie dzemdinātu, tomēr Es viņu miesas mīlulīšus gribu nokaut.
Поразен биде Ефрем; Коренът им изсъхна; Плод няма да родят; Дори и ако родят; Ще умъртвя любимата рожба на утробата им.
17 Mans Dievs tos atmetīs, tāpēc ka tie Viņam neklausīja, un tie būs bēguļi starp tautām.
Бог мой ще ги отхвърли, Защото не го послушаха; И ще бъдат скитници между народите.
