< Esteres 5 >
1 Tad Estere apģērbās trešā dienā kā ķēniņiene un gāja ķēniņa nama iekšējā pagalmā, ķēniņa namam pretī; un ķēniņš sēdēja uz sava goda krēsla ķēniņa namā, tām nama durvīm pretī.
А на третия ден Естир се облече в царските си дрехи, и застана в вътрешния дом на царската къща, срещу царската къща; а царят седеше на царския си престол в царската къща, срещу входа на къщата.
2 Un kad ķēniņš redzēja ķēniņieni Esteri pagalmā stāvam, tad tā atrada žēlastību priekš viņa acīm, tā ka ķēniņš to zelta scepteri, kas bija viņa rokā, Esterei piesniedza, un Estere piegāja un aizskāra sceptera galu.
И като видя царят царица Естир, че стоеше в двора, тя придоби благоволението му; и царят простря към Естир златния скиптър, който държеше в ръката си; и Естир, се приближи та се допря до края на скиптъра.
3 Tad ķēniņš uz viņu sacīja: kas tev kait, ķēniņiene Estere, jeb ko tu prasi? Un pat valsts viena puse tev taps dota.
Тогава царят й каза: Що искаш, царице Естир? и каква е молбата ти? Даже до половината от царството ще ти се даде.
4 Tad Estere sacīja: ja ķēniņam patīk, tad lai ķēniņš un Amans šodien nāk uz tām dzīrēm, ko es viņam esmu sataisījusi.
И Естир рече: Ако е угодно на царя, нека дойде царят, с Амана, днес на угощението, което съм приготвила за него.
5 Un ķēniņš sacīja: lai Amans steidzās un dara pēc Esteres vārda. Kad nu ķēniņš un Amans nāca uz tām dzīrēm, ko Estere bija sataisījusi,
И царят рече: Карайте Амана да побърза, за да се направи каквото е казала Естир. Така царят и Аман дойдоха на угощението, което Естир бе приготвила.
6 Tad ķēniņš sacīja uz Esteri vīnu dzerot: ko tu lūdzi, tas tev taps dots, un ko tu prasi, tam būs notikt, arī līdz pusvalstij.
И като пиеха вино, царят каза на Естир: Какво е прошението ти? и ще се удовлетвори; и каква е молбата ти? и ще бъде изпълнена даже до половината от царството.
7 Tad Estere atbildēja un sacīja: mana lūgšana un mana prasīšana ir šī.
Тогава Естир в отговор рече: Прошението и молбата ми е това:
8 Ja esmu atradusi žēlastību priekš ķēniņa un ja ķēniņam ir pa prātam, manu lūgšanu man dot un darīt, ko es prasīšu, tad lai ķēniņš un Amans nāk uz tām dzīrēm, ko es tiem sataisīšu, tad es rītu darīšu pēc ķēniņa vārda.
Ако съм придобила благоволението на царя, и ако е угодно на царя да удовлетвори прошението ми и да изпълни молбата ми, нака дойде царят с Амана, на угощението, което ще приготвя за тях, и утре ще направя според както царят е казал.
9 Tad Amans tai dienā izgāja līksms un ar labu prātu. Bet kad Amans Mardakaju redzēja ķēniņa vārtos, ka tas necēlās un priekš viņa nelocījās, tad Amans palika dusmu pilns pret Mardakaju, tomēr viņš savaldījās.
В тоя ден Аман излезе радостен и с весело сърце; но когато вида Мардохея в царската порта, че не става, нито шава за него, Аман се изпълни с ярост против Мардохея.
10 Un tas nāca savā namā, un sūtīja un lika nākt saviem draugiem līdz ar Zeresu, savu sievu.
Обаче Аман се въздържа и отиде у дома си; тогава прати да повикат приятелите му и жена му Зареса,
11 Un Amans tiem izteica savas bagātības godu un savu dēlu pulku, un visu, kā ķēniņš viņu bija paaugstinājis, un kā tas viņu bija pacēlis pār tiem lielkungiem un ķēniņa kalpiem.
и Аман им приказа за славата на богатството си, и за многото си деца, и как царят го бе повишил и как го бе въздигнал над първенците и царските слуги.
12 Un Amans sacīja: un ķēniņiene Estere nevienam nav likusi nākt līdz ar ķēniņu uz tām dzīrēm, ko tā ir sataisījusi, kā man vien, un arī uz rītu no viņas esmu aicināts līdz ar ķēniņu.
Рече още Аман: Даже и царица Естир не покани другиго с царя на угощението, което направи, а само мене; още и утре съм поканен у нея с царя.
13 Bet viss tas man nav gana, kamēr es to Jūdu Mardakaju redzu sēžam ķēniņa vārtos.
Обаче всичко това не ме задоволява докле гледам юдеина Мардохей да седи при царската порта.
14 Tad viņa sieva Zeresa un visi viņa draugi uz to sacīja: lai uzceļ koku piecdesmit olektis augstumā, un saki rītu ķēniņam, ka Mardakaju pie tā būs pakārt, un tad ej līksms ar ķēniņu uz dzīrēm. Un šis padoms patika Amanam, un viņš to koku lika uzcelt,
Тогава жена му Зареса и всичките му приятели му казаха: Нека се приготви една бесилка петдесет лакътя висока, и утре кажи на царя да бъде обесен Мардохей на нея; тогава иди радостен с царя на угощението. И като се хареса това на Амана, заповяда да се приготви бесилката.