Psalmorum 77
1 in finem pro Idithun psalmus Asaph voce mea ad Dominum clamavi voce mea ad Deum et intendit me
За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 in die tribulationis meae Deum exquisivi manibus meis nocte contra eum et non sum deceptus rennuit consolari anima mea
В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 memor fui Dei et delectatus sum exercitatus sum et defecit spiritus meus diapsalma
Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
4 anticipaverunt vigilias oculi mei turbatus sum et non sum locutus
Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 cogitavi dies antiquos et annos aeternos in mente habui
Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 et meditatus sum nocte cum corde meo exercitabar et scobebam spiritum meum
Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
7 numquid in aeternum proiciet Deus et non adponet ut conplacitior sit adhuc
Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 aut in finem misericordiam suam abscidet a generatione in generationem
Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 aut obliviscetur misereri Deus aut continebit in ira sua misericordias suas diapsalma
Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
10 et dixi nunc coepi haec mutatio dexterae Excelsi
Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
11 memor fui operum Domini quia memor ero ab initio mirabilium tuorum
Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 et meditabor in omnibus operibus tuis et in adinventionibus tuis exercebor
И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 Deus in sancto via tua quis deus magnus sicut Deus noster
Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 tu es Deus qui facis mirabilia notam fecisti in populis virtutem tuam
Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 redemisti in brachio tuo populum tuum filios Iacob et Ioseph diapsalma
Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
16 viderunt te aquae Deus viderunt te aquae et timuerunt et turbatae sunt abyssi
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 multitudo sonitus aquarum vocem dederunt nubes etenim sagittae tuae transeunt
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 vox tonitrui tui in rota inluxerunt coruscationes tuae orbi terrae commota est et contremuit terra
Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 in mari via tua et semitae tuae in aquis multis et vestigia tua non cognoscentur
През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 deduxisti sicut oves populum tuum in manu Mosi et Aaron
Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
