Psalmorum 74
1 intellectus Asaph ut quid Deus reppulisti in finem iratus est furor tuus super oves pascuae tuae
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 memor esto congregationis tuae quam possedisti ab initio redemisti virgam hereditatis tuae mons Sion in quo habitasti in eo
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 leva manus tuas in superbias eorum in finem quanta malignatus est inimicus in sancto
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 et gloriati sunt qui oderunt te in medio sollemnitatis tuae posuerunt signa sua signa
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 et non cognoverunt sicut in exitu super summum quasi in silva lignorum securibus
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 exciderunt ianuas eius in id ipsum in securi et ascia deiecerunt eam
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 incenderunt igni sanctuarium tuum in terra polluerunt tabernaculum nominis tui
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 dixerunt in corde suo cognatio eorum simul quiescere faciamus omnes dies festos Dei a terra
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 signa nostra non vidimus iam non est propheta et nos non cognoscet amplius
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 usquequo Deus inproperabit inimicus inritat adversarius nomen tuum in finem
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 ut quid avertis manum tuam et dexteram tuam de medio sinu tuo in finem
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Deus autem rex noster ante saeculum operatus est salutes in medio terrae
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 tu confirmasti in virtute tua mare contribulasti capita draconum in aquis
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 tu confregisti capita draconis dedisti eum escam populis Aethiopum
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 tu disrupisti fontem et torrentes tu siccasti fluvios Aetham;
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 tuus est dies et tua est nox tu fabricatus es auroram et solem
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 tu fecisti omnes terminos terrae aestatem et ver tu plasmasti ea
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 memor esto huius inimicus inproperavit Dominum et populus insipiens incitavit nomen tuum
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 ne tradas bestiis animam confitentem tibi animas pauperum tuorum ne obliviscaris in finem
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 respice in testamentum tuum quia repleti sunt qui obscurati sunt terrae domibus iniquitatum
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 ne avertatur humilis factus confusus pauper et inops laudabunt nomen tuum
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 exsurge Deus iudica causam tuam memor esto inproperiorum tuorum eorum qui ab insipiente sunt tota die
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 ne obliviscaris voces inimicorum tuorum superbia eorum qui te oderunt ascendit semper
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
