Psalmorum 56
1 in finem pro populo qui a sanctis longe factus est David in tituli inscriptione cum tenuerunt eum Allophili in Geth miserere mei Deus quoniam conculcavit me homo tota die inpugnans tribulavit me
За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.
2 conculcaverunt me inimici mei tota die quoniam multi bellantes adversum me
Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.
3 ab altitudine diei timebo ego vero in te sperabo
Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.
4 in Deo laudabo sermones meos in Deo speravi non timebo quid faciat mihi caro
Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?
5 tota die verba mea execrabantur adversum me omnia consilia eorum in malum
Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.
6 inhabitabunt et abscondent ipsi calcaneum meum observabunt sicut sustinuerunt animam meam
Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.
7 pro nihilo salvos facies illos in ira populos confringes Deus
Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.
8 vitam meam adnuntiavi tibi posuisti lacrimas meas in conspectu tuo sicut et in promissione tua
Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?
9 tunc convertentur inimici mei retrorsum in quacumque die invocavero te ecce cognovi quoniam Deus meus es
Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.
10 in Deo laudabo verbum in Domino laudabo sermonem
Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.
11 in Deo speravi non timebo quid faciat mihi homo
На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?
12 in me sunt Deus vota tua; quae reddam laudationes tibi
Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.
13 quoniam eripuisti animam meam de morte et pedes meos de lapsu ut placeam coram Deo in lumine viventium
Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?
