Psalmorum 38
1 psalmus David in rememorationem de sabbato Domine ne in furore tuo arguas me neque in ira tua corripias me
Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 quoniam sagittae tuae infixae sunt mihi et confirmasti super me manum tuam
Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 non est sanitas carni meae a facie irae tuae non est pax ossibus meis a facie peccatorum meorum
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 quoniam iniquitates meae supergressae sunt caput meum sicut onus grave gravatae sunt super me
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 putruerunt et corruptae sunt cicatrices meae a facie insipientiae meae
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 miser factus sum et curvatus sum usque ad finem tota die contristatus ingrediebar
Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 quoniam lumbi mei impleti sunt inlusionibus et non est sanitas in carne mea
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 adflictus sum et humiliatus sum nimis rugiebam a gemitu cordis mei
Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 Domine ante te omne desiderium meum et gemitus meus a te non est absconditus
Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 cor meum conturbatum est dereliquit me virtus mea et lumen oculorum meorum et ipsum non est mecum
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 amici mei et proximi mei adversus me adpropinquaverunt et steterunt et qui iuxta me erant de longe steterunt
Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 et vim faciebant qui quaerebant animam meam et qui inquirebant mala mihi locuti sunt vanitates et dolos tota die meditabantur
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 ego autem tamquam surdus non audiebam et sicut mutus non aperiens os suum
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 et factus sum sicut homo non audiens et non habens in ore suo redargutiones
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 quoniam in te Domine speravi tu exaudies Domine Deus meus
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 quia dixi nequando supergaudeant mihi inimici mei et dum commoventur pedes mei super me magna locuti sunt
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 quoniam ego in flagella paratus et dolor meus in conspectu meo semper
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 quoniam iniquitatem meam adnuntiabo et cogitabo pro peccato meo
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 inimici autem mei vivent et firmati sunt super me et multiplicati sunt qui oderunt me inique
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 qui retribuunt mala pro bonis detrahebant mihi quoniam sequebar bonitatem
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 non derelinquas me Domine Deus meus ne discesseris a me
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 intende in adiutorium meum Domine salutis meae
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
