Psalmorum 139
1 in finem David psalmus
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Domine probasti me et cognovisti me tu cognovisti sessionem meam et surrectionem meam
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 intellexisti cogitationes meas de longe semitam meam et funiculum meum investigasti
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 et omnes vias meas praevidisti quia non est sermo in lingua mea
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 ecce Domine tu cognovisti omnia novissima et antiqua tu formasti me et posuisti super me manum tuam
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 mirabilis facta est scientia tua ex me confortata est non potero ad eam
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 quo ibo ab spiritu tuo et quo a facie tua fugiam
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 si sumpsero pinnas meas diluculo et habitavero in extremis maris
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 etenim illuc manus tua deducet me et tenebit me dextera tua
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 et dixi forsitan tenebrae conculcabunt me et nox inluminatio in deliciis meis
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 quia tenebrae non obscurabuntur a te et nox sicut dies inluminabitur sicut tenebrae eius ita et lumen eius
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 quia tu possedisti renes meos suscepisti me de utero matris meae
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 confitebor tibi quia terribiliter magnificatus es mirabilia opera tua et anima mea cognoscit nimis
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 non est occultatum os meum a te quod fecisti in occulto et substantia mea in inferioribus terrae
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 inperfectum meum viderunt oculi tui et in libro tuo omnes scribentur die formabuntur et nemo in eis
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 mihi autem nimis honorificati sunt amici tui Deus nimis confirmati sunt principatus eorum
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 dinumerabo eos et super harenam multiplicabuntur exsurrexi et adhuc sum tecum
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 si occideris Deus peccatores et viri sanguinum declinate a me
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 quia dices in cogitatione accipient in vanitate civitates tuas
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 nonne qui oderunt te Domine oderam et super inimicos tuos tabescebam
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 perfecto odio oderam illos inimici facti sunt mihi
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 proba me Deus et scito cor meum interroga me et cognosce semitas meas
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 et vide si via iniquitatis in me est et deduc me in via aeterna
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
