Psalmorum 137

1 David Hieremiae super flumina Babylonis illic sedimus et flevimus cum recordaremur Sion

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 in salicibus in medio eius suspendimus organa nostra

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 quia illic interrogaverunt nos qui captivos duxerunt nos verba cantionum et qui abduxerunt nos hymnum cantate nobis de canticis Sion

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 quomodo cantabimus canticum Domini in terra aliena

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 si oblitus fuero tui Hierusalem oblivioni detur dextera mea

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 adhereat lingua mea faucibus meis si non meminero tui si non praeposuero Hierusalem in principio laetitiae meae

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 memor esto Domine filiorum Edom diem Hierusalem qui dicunt exinanite exinanite usque ad fundamentum in ea

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 filia Babylonis misera beatus qui retribuet tibi retributionem tuam quam retribuisti nobis

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 beatus qui tenebit et adlidet parvulos tuos ad petram

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!