Proverbiorum 31
1 verba Lamuhel regis visio qua erudivit eum mater sua
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 quid dilecte mi quid dilecte uteri mei quid dilecte votorum meorum
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 ne dederis mulieribus substantiam tuam et vias tuas ad delendos reges
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 noli regibus o Lamuhel noli regibus dare vinum quia nullum secretum est ubi regnat ebrietas
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 ne forte bibat et obliviscatur iudiciorum et mutet causam filiorum pauperis
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 date siceram maerentibus et vinum his qui amaro sunt animo
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 bibant ut obliviscantur egestatis suae et doloris non recordentur amplius
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 aperi os tuum muto et causis omnium filiorum qui pertranseunt
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 aperi os tuum decerne quod iustum est et iudica inopem et pauperem
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 aleph mulierem fortem quis inveniet procul et de ultimis finibus pretium eius
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 beth confidit in ea cor viri sui et spoliis non indigebit
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 gimel reddet ei bonum et non malum omnibus diebus vitae suae
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 deleth quaesivit lanam et linum et operata est consilio manuum suarum
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 he facta est quasi navis institoris de longe portat panem suum
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 vav et de nocte surrexit deditque praedam domesticis suis et cibaria ancillis suis
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 zai consideravit agrum et emit eum de fructu manuum suarum plantavit vineam
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 heth accinxit fortitudine lumbos suos et roboravit brachium suum
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 teth gustavit quia bona est negotiatio eius non extinguetur in nocte lucerna illius
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 ioth manum suam misit ad fortia et digiti eius adprehenderunt fusum
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 caph manum suam aperuit inopi et palmas suas extendit ad pauperem
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 lameth non timebit domui suae a frigoribus nivis omnes enim domestici eius vestiti duplicibus
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 mem stragulam vestem fecit sibi byssus et purpura indumentum eius
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 nun nobilis in portis vir eius quando sederit cum senatoribus terrae
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 samech sindonem fecit et vendidit et cingulum tradidit Chananeo
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 ain fortitudo et decor indumentum eius et ridebit in die novissimo
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 phe os suum aperuit sapientiae et lex clementiae in lingua eius
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 sade considerat semitas domus suae et panem otiosa non comedet
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 coph surrexerunt filii eius et beatissimam praedicaverunt vir eius et laudavit eam
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 res multae filiae congregaverunt divitias tu supergressa es universas
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 sin fallax gratia et vana est pulchritudo mulier timens Dominum ipsa laudabitur
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 thau date ei de fructu manuum suarum et laudent eam in portis opera eius
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
