Proverbiorum 24
1 ne aemuleris viros malos nec desideres esse cum eis
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 quia rapinas meditatur mens eorum et fraudes labia eorum loquuntur
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 sapientia aedificabitur domus et prudentia roborabitur
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 in doctrina replebuntur cellaria universa substantia pretiosa et pulcherrima
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 vir sapiens et fortis est et vir doctus robustus et validus
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 quia cum dispositione initur bellum et erit salus ubi multa consilia sunt
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 excelsa stulto sapientia in porta non aperiet os suum
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 qui cogitat malefacere stultus vocabitur
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 cogitatio stulti peccatum est et abominatio hominum detractor
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 si desperaveris lassus in die angustiae inminuetur fortitudo tua
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 erue eos qui ducuntur ad mortem et qui trahuntur ad interitum liberare ne cesses
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 si dixeris vires non suppetunt qui inspector est cordis ipse intellegit et servatorem animae tuae nihil fallit reddetque homini iuxta opera sua
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 comede fili mi mel quia bonum est et favum dulcissimum gutturi tuo
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 sic et doctrina sapientiae animae tuae quam cum inveneris habebis in novissimis et spes tua non peribit
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 ne insidieris et quaeras impietatem in domo iusti neque vastes requiem eius
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 septies enim cadet iustus et resurget impii autem corruent in malum
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 cum ceciderit inimicus tuus ne gaudeas et in ruina eius ne exultet cor tuum
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 ne forte videat Dominus et displiceat ei et auferat ab eo iram suam
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 ne contendas cum pessimis nec aemuleris impios
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 quoniam non habent futurorum spem mali et lucerna impiorum extinguetur
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 time Dominum fili mi et regem et cum detractoribus non commiscearis
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 quoniam repente consurget perditio eorum et ruinam utriusque quis novit
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 haec quoque sapientibus cognoscere personam in iudicio non est bonum
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 qui dicit impio iustus es maledicent ei populi et detestabuntur eum tribus
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 qui arguunt laudabuntur et super ipsos veniet benedictio
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 labia deosculabitur qui recta verba respondet
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 praepara foris opus tuum et diligenter exerce agrum tuum ut postea aedifices domum tuam
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 ne sis testis frustra contra proximum tuum nec lactes quemquam labiis tuis
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 ne dicas quomodo fecit mihi sic faciam ei reddam unicuique secundum opus suum
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 per agrum hominis pigri transivi et per vineam viri stulti
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 et ecce totum repleverant urticae operuerant superficiem eius spinae et maceria lapidum destructa erat
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 quod cum vidissem posui in corde meo et exemplo didici disciplinam
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 parum inquam dormies modicum dormitabis pauxillum manus conseres ut quiescas
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
34 et veniet quasi cursor egestas tua et mendicitas quasi vir armatus
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
