Proverbiorum 22
1 melius est nomen bonum quam divitiae multae super argentum et aurum gratia bona
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 dives et pauper obviaverunt sibi utriusque operator est Dominus
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 callidus vidit malum et abscondit se innocens pertransiit et adflictus est damno
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 finis modestiae timor Domini divitiae et gloria et vita
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 arma et gladii in via perversi custos animae suae longe recedit ab eis
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 proverbium est adulescens iuxta viam suam etiam cum senuerit non recedet ab ea
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 dives pauperibus imperat et qui accipit mutuum servus est fenerantis
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 qui seminat iniquitatem metet mala et virga irae suae consummabitur
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 qui pronus est ad misericordiam benedicetur de panibus enim suis dedit pauperi
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 eice derisorem et exibit cum eo iurgium cessabuntque causae et contumeliae
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 qui diligit cordis munditiam propter gratiam labiorum suorum habebit amicum regem
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 oculi Domini custodiunt scientiam et subplantantur verba iniqui
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 dicit piger leo foris in medio platearum occidendus sum
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 fovea profunda os alienae cui iratus est Dominus incidet in eam
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 stultitia conligata est in corde pueri et virga disciplinae fugabit eam
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 qui calumniatur pauperem ut augeat divitias suas dabit ipse ditiori et egebit
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 inclina aurem tuam et audi verba sapientium adpone autem cor ad doctrinam meam
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 quae pulchra erit tibi cum servaveris eam in ventre tuo et redundabit in labiis tuis
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 ut sit in Domino fiducia tua unde et ostendi eam tibi hodie
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 ecce descripsi eam tibi tripliciter in cogitationibus et scientia
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 ut ostenderem tibi firmitatem et eloquia veritatis respondere ex his illi qui misit te
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 non facias violentiam pauperi quia pauper est neque conteras egenum in porta
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 quia Dominus iudicabit causam eius et configet eos qui confixerint animam eius
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 noli esse amicus homini iracundo neque ambules cum viro furioso
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 ne forte discas semitas eius et sumas scandalum animae tuae
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 noli esse cum his qui defigunt manus suas et qui vades se offerunt pro debitis
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 si enim non habes unde restituas quid causae est ut tollat operimentum de cubili tuo
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 ne transgrediaris terminos antiquos quos posuerunt patres tui
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 vidisti virum velocem in opere suo coram regibus stabit nec erit ante ignobiles
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
