Proverbiorum 20
1 luxuriosa res vinum et tumultuosa ebrietas quicumque his delectatur non erit sapiens
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 sicut rugitus leonis ita terror regis qui provocat eum peccat in animam suam
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 honor est homini qui separat se a contentionibus omnes autem stulti miscentur contumeliis
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 propter frigus piger arare noluit mendicabit ergo aestate et non dabitur ei
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 sicut aqua profunda sic consilium in corde viri sed homo sapiens exhauriet illud
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 multi homines misericordes vocantur virum autem fidelem quis inveniet
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 iustus qui ambulat in simplicitate sua beatos post se filios derelinquet
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 rex qui sedet in solio iudicii dissipat omne malum intuitu suo
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 quis potest dicere mundum est cor meum purus sum a peccato
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 pondus et pondus mensura et mensura utrumque abominabile est apud Deum
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 ex studiis suis intellegitur puer si munda et si recta sint opera eius
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 aurem audientem et oculum videntem Dominus fecit utrumque
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 noli diligere somnum ne te egestas opprimat aperi oculos tuos et saturare panibus
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 malum est malum est dicit omnis emptor et cum recesserit tunc gloriabitur
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 est aurum et multitudo gemmarum vas autem pretiosum labia scientiae
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 tolle vestimentum eius qui fideiussor extitit alieni et pro extraneis aufer pignus ab eo
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 suavis est homini panis mendacii et postea implebitur os eius calculo
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 cogitationes consiliis roborantur et gubernaculis tractanda sunt bella
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 ei qui revelat mysteria et ambulat fraudulenter et dilatat labia sua ne commiscearis
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 qui maledicit patri suo et matri extinguetur lucerna eius in mediis tenebris
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 hereditas ad quam festinatur in principio in novissimo benedictione carebit
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 ne dicas reddam malum expecta Dominum et liberabit te
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 abominatio est apud Deum pondus et pondus statera dolosa non est bona
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 a Domino diriguntur gressus viri quis autem hominum intellegere potest viam suam
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 ruina est hominis devorare sanctos et post vota tractare
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 dissipat impios rex sapiens et curvat super eos fornicem
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 lucerna Domini spiraculum hominis quae investigat omnia secreta ventris
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 misericordia et veritas custodiunt regem et roboratur clementia thronus eius
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 exultatio iuvenum fortitudo eorum et dignitas senum canities
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 livor vulneris absterget mala et plagae in secretioribus ventris
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
