Proverbiorum 14
1 sapiens mulier aedificavit domum suam insipiens instructam quoque destruet manibus
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 ambulans recto itinere et timens Deum despicitur ab eo qui infami graditur via
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 in ore stulti virga superbiae labia sapientium custodiunt eos
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 ubi non sunt boves praesepe vacuum est ubi autem plurimae segetes ibi manifesta fortitudo bovis
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 testis fidelis non mentietur profert mendacium testis dolosus
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 quaerit derisor sapientiam et non inveniet doctrina prudentium facilis
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 vade contra virum stultum et nescito labia prudentiae
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 sapientia callidi est intellegere viam suam et inprudentia stultorum errans
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 stultis inludet peccatum inter iustos morabitur gratia
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 cor quod novit amaritudinem animae suae in gaudio eius non miscebitur extraneus
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 domus impiorum delebitur tabernacula iustorum germinabunt
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 est via quae videtur homini iusta novissima autem eius deducunt ad mortem
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 risus dolore miscebitur et extrema gaudii luctus occupat
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 viis suis replebitur stultus et super eum erit vir bonus
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 innocens credit omni verbo astutus considerat gressus suos
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 sapiens timet et declinat malum stultus transilit et confidit
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 inpatiens operabitur stultitiam et vir versutus odiosus est
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 possidebunt parvuli stultitiam et astuti expectabunt scientiam
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 iacebunt mali ante bonos et impii ante portas iustorum
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 etiam proximo suo pauper odiosus erit amici vero divitum multi
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 qui despicit proximum suum peccat qui autem miseretur pauperi beatus erit
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 errant qui operantur malum misericordia et veritas praeparant bona
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 in omni opere erit abundantia ubi autem verba sunt plurima frequenter egestas
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 corona sapientium divitiae eorum fatuitas stultorum inprudentia
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 liberat animas testis fidelis et profert mendacia versipellis
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 in timore Domini fiducia fortitudinis et filiis eius erit spes
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 timor Domini fons vitae ut declinet a ruina mortis
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 in multitudine populi dignitas regis et in paucitate plebis ignominia principis
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 qui patiens est multa gubernatur prudentia qui autem inpatiens exaltat stultitiam suam
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 vita carnium sanitas cordis putredo ossuum invidia
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 qui calumniatur egentem exprobrat factori eius honorat autem eum qui miseretur pauperis
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 in malitia sua expelletur impius sperat autem iustus in morte sua
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 in corde prudentis requiescit sapientia et indoctos quoque erudiet
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 iustitia elevat gentem miseros facit populos peccatum
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 acceptus est regi minister intellegens iracundiam eius inutilis sustinebit
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
