Lamentationes 5
1 recordare Domine quid acciderit nobis intuere et respice obprobrium nostrum
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 hereditas nostra versa est ad alienos domus nostrae ad extraneos
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 pupilli facti sumus absque patre matres nostrae quasi viduae
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 aquam nostram pecunia bibimus ligna nostra pretio conparavimus
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 cervicibus minabamur lassis non dabatur requies
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Aegypto dedimus manum et Assyriis ut saturaremur pane
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 patres nostri peccaverunt et non sunt et nos iniquitates eorum portavimus
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 servi dominati sunt nostri non fuit qui redimeret de manu eorum
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 in animabus nostris adferebamus panem nobis a facie gladii in deserto
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 pellis nostra quasi clibanus exusta est a facie tempestatum famis
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 mulieres in Sion humiliaverunt virgines in civitatibus Iuda
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 principes manu suspensi sunt facies senum non erubuerunt
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 adulescentibus inpudice abusi sunt et pueri in ligno corruerunt
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 senes de portis defecerunt iuvenes de choro psallentium
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 defecit gaudium cordis nostri versus est in luctu chorus noster
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 cecidit corona capitis nostri vae nobis quia peccavimus
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 propterea maestum factum est cor nostrum ideo contenebrati sunt oculi nostri
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 propter montem Sion quia disperiit vulpes ambulaverunt in eo
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 tu autem Domine in aeternum permanebis solium tuum in generatione et generatione
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 quare in perpetuum oblivisceris nostri derelinques nos in longitudinem dierum
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 converte nos Domine ad te et convertemur innova dies nostros sicut a principio
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 sed proiciens reppulisti nos iratus es contra nos vehementer
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
