Job 6
1 respondens autem Iob dixit
А Иов в отговор рече:
2 utinam adpenderentur peccata mea quibus iram merui et calamitas quam patior in statera
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 quasi harena maris haec gravior appareret unde et verba mea dolore sunt plena
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 quia sagittae Domini in me sunt quarum indignatio ebibit spiritum meum et terrores Domini militant contra me
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 numquid rugiet onager cum habuerit herbam aut mugiet bos cum ante praesepe plenum steterit
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 aut poterit comedi insulsum quod non est sale conditum aut potest aliquis gustare quod gustatum adfert mortem
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 quae prius tangere nolebat anima mea nunc prae angustia cibi mei sunt
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 quis det ut veniat petitio mea et quod expecto tribuat mihi Deus
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 et qui coepit ipse me conterat solvat manum suam et succidat me
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 et haec mihi sit consolatio ut adfligens me dolore non parcat nec contradicam sermonibus Sancti
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 quae est enim fortitudo mea ut sustineam aut quis finis meus ut patienter agam
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 nec fortitudo lapidum fortitudo mea nec caro mea aerea est
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 ecce non est auxilium mihi in me et necessarii quoque mei recesserunt a me
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 qui tollit ab amico suo misericordiam timorem Domini derelinquit
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 fratres mei praeterierunt me sicut torrens qui raptim transit in convallibus
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 qui timent pruinam inruet super eos nix
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 tempore quo fuerint dissipati peribunt et ut incaluerit solventur de loco suo
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 involutae sunt semitae gressuum eorum ambulabunt in vacuum et peribunt
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 considerate semitas Theman itinera Saba et expectate paulisper
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 confusi sunt quia speravi venerunt quoque usque ad me et pudore cooperti sunt
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 nunc venistis et modo videntes plagam meam timetis
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 numquid dixi adferte mihi et de substantia vestra donate mihi
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 vel liberate me de manu hostis et de manu robustorum eruite me
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 docete me et ego tacebo et si quid forte ignoravi instruite me
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 quare detraxistis sermonibus veritatis cum e vobis nullus sit qui possit arguere
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 ad increpandum tantum eloquia concinnatis et in ventum verba profertis
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 super pupillum inruitis et subvertere nitimini amicum vestrum
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 verumtamen quod coepistis explete praebete aurem et videte an mentiar
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 respondete obsecro absque contentione et loquentes id quod iustum est iudicate
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 et non invenietis in lingua mea iniquitatem nec in faucibus meis stultitia personabit
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
