Job 36
1 addens quoque Heliu haec locutus est
И Елиу продължавайки рече:
2 sustine me paululum et indicabo tibi adhuc enim habeo quod pro Deo loquar
Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 repetam scientiam meam a principio et operatorem meum probabo iustum
Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
4 vere enim absque mendacio sermones mei et perfecta scientia probabitur tibi
Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Deus potentes non abicit cum et ipse sit potens
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 sed non salvat impios et iudicium pauperibus tribuit
Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 non aufert a iusto oculos suos et reges in solio conlocat in perpetuum et illi eriguntur
Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 et si fuerint in catenis et vinciantur funibus paupertatis
А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 indicabit eis opera eorum et scelera eorum quia violenti fuerint
Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 revelabit quoque aurem eorum ut corripiat et loquetur ut revertantur ab iniquitate
Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 si audierint et observaverint conplebunt dies suos in bono et annos suos in gloria
И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 si autem non audierint transibunt per gladium et consumentur in stultitia
Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 simulatores et callidi provocant iram Dei neque clamabunt cum vincti fuerint
А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
14 morietur in tempestate anima eorum et vita eorum inter effeminatos
Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
15 eripiet pauperem de angustia sua et revelabit in tribulatione aurem eius
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 igitur salvabit te de ore angusto latissime et non habentis fundamentum subter se requies autem mensae tuae erit plena pinguedine
И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 causa tua quasi impii iudicata est causam iudiciumque recipies
Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
18 non te ergo superet ira ut aliquem opprimas nec multitudo donorum inclinet te
Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 depone magnitudinem tuam absque tribulatione et omnes robustos fortitudine
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 ne protrahas noctem ut ascendant populi pro eis
Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 cave ne declines ad iniquitatem hanc enim coepisti sequi post miseriam
Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 ecce Deus excelsus in fortitudine sua et nullus ei similis in legislatoribus
Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 quis poterit scrutari vias eius aut quis ei dicere operatus es iniquitatem
Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 memento quod ignores opus eius de quo cecinerunt viri
Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 omnes homines vident eum unusquisque intuetur procul
В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 ecce Deus magnus vincens scientiam nostram numerus annorum eius inaestimabilis
Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 qui aufert stillas pluviae et effundit imbres ad instar gurgitum
Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 qui de nubibus fluunt quae praetexunt cuncta desuper
Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 si voluerit extendere nubes quasi tentorium suum
Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 et fulgurare lumine suo desuper cardines quoque maris operiet
Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 per haec enim iudicat populos et dat escas multis mortalibus
(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 in manibus abscondit lucem et praecipit ei ut rursus adveniat
Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 adnuntiat de ea amico suo quod possessio eius sit et ad eam possit ascendere
Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
