< Job 24 >

1 ab Omnipotente non sunt abscondita tempora qui autem noverunt eum ignorant dies illius
Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 alii terminos transtulerunt diripuerunt greges et paverunt eos
Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 asinum pupillorum abigerunt et abstulerunt pro pignore bovem viduae
Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 subverterunt pauperum viam et oppresserunt pariter mansuetos terrae
Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 alii quasi onagri in deserto egrediuntur ad opus suum vigilantesque ad praedam praeparant panem liberis
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
6 agrum non suum demetunt et vineam eius quem vi oppresserunt vindemiant
Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7 nudos dimittunt homines indumenta tollentes quibus non est operimentum in frigore
Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 quos imbres montium rigant et non habentes velamen amplexantur lapides
Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 vim fecerunt depraedantes pupillos et vulgum pauperem spoliaverunt
Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 nudis et incedentibus absque vestitu et esurientibus tulerunt spicas
Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 inter acervos eorum meridiati sunt qui calcatis torcularibus sitiunt
Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 de civitatibus fecerunt viros gemere et anima vulneratorum clamavit et Deus inultum abire non patitur
Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 ipsi fuerunt rebelles luminis nescierunt vias eius nec reversi sunt per semitas illius
Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 mane primo consurgit homicida interficit egenum et pauperem per noctem vero erit quasi fur
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 oculus adulteri observat caliginem dicens non me videbit oculus et operiet vultum suum
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 perfodit in tenebris domos sicut in die condixerant sibi et ignoraverunt lucem
В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 si subito apparuerit aurora arbitrantur umbram mortis et sic in tenebris quasi in luce ambulant
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 levis est super faciem aquae maledicta sit pars eius in terra nec ambulet per viam vinearum
Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
19 ad nimium calorem transeat ab aquis nivium et usque ad inferos peccatum illius (Sheol h7585)
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)
20 obliviscatur eius misericordia dulcedo illius vermes non sit in recordatione sed conteratur quasi lignum infructuosum
Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 pavit enim sterilem et quae non parit et viduae bene non fecit
Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 detraxit fortes in fortitudine sua et cum steterit non credet vitae suae
Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 dedit ei Deus locum paenitentiae et ille abutitur eo in superbiam oculi autem eius sunt in viis illius
Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
24 elevati sunt ad modicum et non subsistent et humiliabuntur sicut omnia et auferentur et sicut summitates spicarum conterentur
Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
25 quod si non est ita quis me potest arguere esse mentitum et ponere ante Deum verba mea
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

< Job 24 >