Job 10
1 taedet animam meam vitae meae dimittam adversum me eloquium meum loquar in amaritudine animae meae
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 dicam Deo noli me condemnare indica mihi cur me ita iudices
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 numquid bonum tibi videtur si calumnieris et opprimas me opus manuum tuarum et consilium impiorum adiuves
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 numquid oculi carnei tibi sunt aut sicut videt homo et tu videbis
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 numquid sicut dies hominis dies tui et anni tui sicut humana sunt tempora
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 ut quaeras iniquitatem meam et peccatum meum scruteris
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 et scias quia nihil impium fecerim cum sit nemo qui de manu tua possit eruere
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 manus tuae plasmaverunt me et fecerunt me totum in circuitu et sic repente praecipitas me
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 memento quaeso quod sicut lutum feceris me et in pulverem reduces me
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 nonne sicut lac mulsisti me et sicut caseum me coagulasti
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 pelle et carnibus vestisti me et ossibus et nervis conpegisti me
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 vitam et misericordiam tribuisti mihi et visitatio tua custodivit spiritum meum
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 licet haec celes in corde tuo tamen scio quia universorum memineris
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 si peccavi et ad horam pepercisti mihi cur ab iniquitate mea mundum me esse non pateris
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 et si impius fuero vae mihi est et si iustus non levabo caput saturatus adflictione et miseria
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 et propter superbiam quasi leaenam capies me reversusque mirabiliter me crucias
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 instauras testes tuos contra me et multiplicas iram tuam adversum me et poenae militant in me
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 quare de vulva eduxisti me qui utinam consumptus essem ne oculus me videret
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 fuissem quasi qui non essem de utero translatus ad tumulum
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 numquid non paucitas dierum meorum finietur brevi dimitte ergo me ut plangam paululum dolorem meum
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 antequam vadam et non revertar ad terram tenebrosam et opertam mortis caligine
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 terram miseriae et tenebrarum ubi umbra mortis et nullus ordo et sempiternus horror inhabitans
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
