Ecclesiastes 4
1 verti me ad alia et vidi calumnias quae sub sole geruntur et lacrimas innocentum et consolatorem neminem nec posse resistere eorum violentiae cunctorum auxilio destitutos
Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
2 et laudavi magis mortuos quam viventes
За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
3 et feliciorem utroque iudicavi qui necdum natus est nec vidit mala quae sub sole fiunt
А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4 rursum contemplatus omnes labores hominum et industrias animadverti patere invidiae proximi et in hoc ergo vanitas et cura superflua est
Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.
5 stultus conplicat manus suas et comedit carnes suas dicens
Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
6 melior est pugillus cum requie quam plena utraque manus cum labore et adflictione animi
И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.
7 considerans repperi et aliam vanitatem sub sole
Тогава изново видях само суета под слънцето.
8 unus est et secundum non habet non filium non fratrem et tamen laborare non cessat nec satiantur oculi eius divitiis nec recogitat dicens cui laboro et fraudo animam meam bonis in hoc quoque vanitas est et adflictio pessima
Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
9 melius ergo est duos simul esse quam unum habent enim emolumentum societatis suae
По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
10 si unus ceciderit ab altero fulcietur vae soli quia cum ruerit non habet sublevantem
Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.
11 et si dormierint duo fovebuntur mutuo unus quomodo calefiet
И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?
12 et si quispiam praevaluerit contra unum duo resistent ei funiculus triplex difficile rumpitur
И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
13 melior est puer pauper et sapiens rege sene et stulto qui nescit providere in posterum
По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
14 quod et de carcere catenisque interdum quis egrediatur ad regnum et alius natus in regno inopia consumatur
Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.
15 vidi cunctos viventes qui ambulant sub sole cum adulescente secundo qui consurgit pro eo
Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
16 infinitus numerus est populi omnium qui fuerunt ante eum et qui postea futuri sunt non laetabuntur in eo sed et hoc vanitas et adflictio spiritus
Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.
