Canticum Canticorum 1
Соломоновата песен на песните.
2 Osculetur me osculo oris sui: quia meliora sunt ubera tua vino,
Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3 fragrantia unguentis optimis. Oleum effusum nomen tuum: ideo adolescentulae dilexerunt te.
Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
4 Trahe me: post te curremus in odorem unguentorum tuorum. Introduxit me rex in cellaria sua: exultabimus et laetabimur in te, memores uberum tuorum super vinum: recti diligunt te.
Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5 Nigra sum, sed formosa, filiae Ierusalem, sicut tabernacula Cedar, sicut pelles Salomonis.
Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Nolite me considerare quod fusca sim, quia decoloravit me sol: filii matris meae pugnaverunt contra me, posuerunt me custodem in vineis: vineam meam non custodivi.
Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
7 Indica mihi, quem diligit anima mea, ubi pascas, ubi cubes in meridie, ne vagari incipiam post greges sodalium tuorum.
Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8 Si ignoras te o pulcherrima inter mulieres, egredere, et abi post vestigia gregum tuorum, et pasce hoedos tuos iuxta tabernacula pastorum.
Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9 Equitatui meo in curribus Pharaonis assimilavi te amica mea.
Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10 Pulchrae sunt genae tuae sicut turturis: collum tuum sicut monilia.
Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11 Murenulas aureas faciemus tibi, vermiculatas argento.
Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12 Dum esset rex in accubitu suo, nardus mea dedit odorem suum.
Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13 Fasciculus myrrhae dilectus meus mihi, inter ubera mea commorabitur.
Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14 Botrus cypri dilectus meus mihi, in vineis Engaddi.
Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
15 Ecce tu pulchra es amica mea, ecce tu pulchra es, oculi tui columbarum.
Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
16 Ecce tu pulcher es dilecte mi, et decorus. Lectulus noster floridus:
Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
17 tigna domorum nostrarum cedrina, laquearia nostra cypressina.
Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
