Psalmorum 77
1 Psalmus Asaph, in finem, pro Idithum. Voce mea ad Dominum clamavi: voce mea ad Deum, et intendit mihi.
За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 In die tribulationis meae Deum exquisivi, manibus meis nocte contra eum: et non sum deceptus. Renuit consolari anima mea,
В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 memor fui Dei, et delectatus sum, et exercitatus sum: et defecit spiritus meus.
Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
4 Anticipaverunt vigilias oculi mei: turbatus sum, et non sum locutus.
Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 Cogitavi dies antiquos: et annos aeternos in mente habui.
Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 Et meditatus sum nocte cum corde meo, et exercitabar, et scopebam spiritum meum.
Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
7 Numquid in aeternum proiiciet Deus: aut non apponet ut complacitior sit adhuc?
Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Aut in finem misericordiam suam abscindet, a generatione in generationem?
Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Aut obliviscetur misereri Deus? aut continebit in ira sua misericordias suas?
Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
10 Et dixi nunc coepi: haec mutatio dexterae Excelsi.
Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
11 Memor fui operum Domini: quia memor ero ab initio mirabilium tuorum,
Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 Et meditabor in omnibus operibus tuis: et in adinventionibus tuis exercebor.
И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 Deus in sancto via tua: quis Deus magnus sicut Deus noster?
Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 tu es Deus qui facis mirabilia. Notam fecisti in populis virtutem tuam:
Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 redemisti in brachio tuo populum tuum, filios Iacob, et Ioseph.
Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
16 Viderunt te aquae Deus, viderunt te aquae: et timuerunt, et turbatae sunt abyssi.
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 Multitudo sonitus aquarum: vocem dederunt nubes. Etenim sagittae tuae transeunt:
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 vox tonitrui tui in rota. Illuxerunt coruscationes tuae orbi terrae: commota est et contremuit terra.
Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 In mari via tua, et semitae tuae in aquis multis: et vestigia tua non cognoscentur.
През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 Deduxisti sicut oves populum tuum, in manu Moysi et Aaron.
Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
