Psalmorum 147
1 Alleluia. Laudate Dominum quoniam bonus est psalmus: Deo nostro sit iucunda, decoraque laudatio.
Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
2 Aedificans Ierusalem Dominus: dispersiones Israelis congregabit.
Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
3 Qui sanat contritos corde: et alligat contritiones eorum.
Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
4 Qui numerat multitudinem stellarum: et omnibus eis nomina vocat.
Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
5 Magnus Dominus noster, et magna virtus eius: et sapientiae eius non est numerus.
Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
6 Suscipiens mansuetos Dominus: humilians autem peccatores usque ad terram.
Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
7 Praecinite Domino in confessione: psallite Deo nostro in cithara.
Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
8 Qui operit caelum nubibus: et parat terrae pluviam. Qui producit in montibus foenum: et herbam servituti hominum.
Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
9 Qui dat iumentis escam ipsorum: et pullis corvorum invocantibus eum.
Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
10 Non in fortitudine equi voluntatem habebit: nec in tibiis viri beneplacitum erit ei.
Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
11 Beneplacitum est Domino super timentes eum: et in eis, qui sperant super misericordia eius.
Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
12 Alleluia. Lauda Ierusalem Dominum: lauda Deum tuum Sion.
Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
13 Quoniam confortavit seras portarum tuarum: benedixit filiis tuis in te.
Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
14 Qui posuit fines tuos pacem: et adipe frumenti satiat te.
Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
15 Qui emittit eloquium suum terrae: velociter currit sermo eius.
Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
16 Qui dat nivem sicut lanam: nebulam sicut cinerem spargit,
Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
17 Mittit crystallum suam sicut buccellas: ante faciem frigoris eius quis sustinebit?
Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
18 Emittet verbum suum, et liquefaciet ea: flabit spiritus eius, et fluent aquae.
Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
19 Qui annunciat verbum suum Iacob: iustitias, et iudicia sua Israel.
Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
20 Non fecit taliter omni nationi: et iudicia sua non manifestavit eis. Alleluia.
Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
