Psalmorum 139
1 Psalmus David, in finem. Domine probasti me, et cognovisti me:
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 tu cognovisti sessionem meam, et resurrectionem meam.
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Intellexisti cogitationes meas de longe: semitam meam, et funiculum meum investigasti.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 Et omnes vias meas praevidisti: quia non est sermo in lingua mea.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Ecce Domine tu cognovisti omnia novissima, et antiqua: tu formasti me, et posuisti super me manum tuam.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 Mirabilis facta est scientia tua ex me: confortata est, et non potero ad eam.
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Quo ibo a spiritu tuo? et quo a facie tua fugiam?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 Si sumpsero pennas meas diluculo, et habitavero in extremis maris:
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 Etenim illuc manus tua deducet me: et tenebit me dextera tua.
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 Et dixi: Forsitan tenebrae conculcabunt me: et nox illuminatio mea in deliciis meis.
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 Quia tenebrae non obscurabuntur a te, et nox sicut dies illuminabitur: sicut tenebrae eius, ita et lumen eius.
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 Quia tu possedisti renes meos: suscepisti me de utero matris meae.
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Confitebor tibi quia terribiliter magnificatus es: mirabilia opera tua, et anima mea cognoscet nimis.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 Non est occultatum os meum a te, quod fecisti in occulto: et substantia mea in inferioribus terrae.
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Imperfectum meum viderunt oculi tui, et in libro tuo omnes scribentur: dies formabuntur, et nemo in eis.
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 Mihi autem nimis honorificati sunt amici tui, Deus: nimis confortatus est principatus eorum.
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 Dinumerabo eos, et super arenam multiplicabuntur: exurrexi, et adhuc sum tecum.
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 Si occideris Deus peccatores: viri sanguinum declinate a me:
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 Quia dicitis in cogitatione: accipient in vanitate civitates suas.
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Nonne qui oderunt te Domine, oderam: et super inimicos tuos tabescebam?
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 Perfecto odio oderam illos: et inimici facti sunt mihi.
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Proba me Deus, et scito cor meum: interroga me, et cognosce semitas meas.
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 Et vide, si via iniquitatis in me est: et deduc me in via aeterna.
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
