Psalmorum 12

1 Psalmus David in finem, pro octava. Salvum me fac Domine, quoniam defecit sanctus: quoniam diminutae sunt veritates a filiis hominum.

За първия певец на осемструнна арфа Давидов псалом. Помни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

2 Vana locuti sunt unusquisque ad proximum suum: labia dolosa, in corde et corde locuti sunt.

Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двулично сърце.

3 Disperdat Dominus universa labia dolosa, et linguam magniloquam.

Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

4 Qui dixerunt: Linguam nostram magnificabimus, labia nostra a nobis sunt, quis noster Dominus est?

На ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

5 Propter miseriam inopum, et gemitum pauperum nunc exurgam, dicit Dominus. Ponam in salutari: fiducialiter agam in eo.

Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стане, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи когото презират.

6 Eloquia Domini, eloquia casta: argentum igne examinatum, probatum terrae purgatum septuplum.

Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

7 Tu Domine servabis nos: et custodies nos a generatione hac in aeternum.

Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

8 In circuitu impii ambulant: secundum altitudinem tuam multiplicasti filios hominum.

При все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже нечестието се въздига между човешките синове.