Psalmorum 104
1 Psalmus David. Benedic anima mea Domino: Domine Deus meus magnificatus es vehementer. Confessionem, et decorem induisti:
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 amictus lumine sicut vestimento: Extendens caelum sicut pellem:
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 qui tegis aquis superiora eius. Qui ponis nubem ascensum tuum: qui ambulas super pennas ventorum.
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Qui facis angelos tuos, spiritus: et ministros tuos ignem urentem.
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 Qui fundasti terram super stabilitatem suam: non inclinabitur in saeculum saeculi.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Abyssus, sicut vestimentum, amictus eius: super montes stabunt aquae.
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 Ab increpatione tua fugient: a voce tonitrui tui formidabunt.
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 Ascendunt montes: et descendunt campi in locum, quem fundasti eis.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Terminum posuisti, quem non transgredientur: neque convertentur operire terram.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Qui emittis fontes in convallibus: inter medium montium pertransibunt aquae.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Potabunt omnes bestiae agri: expectabunt onagri in siti sua.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 Super ea volucres caeli habitabunt: de medio petrarum dabunt voces.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 Rigans montes de superioribus suis: de fructu operum tuorum satiabitur terra:
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Producens foenum iumentis, et herbam servituti hominum: Ut educas panem de terra:
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 et vinum laetificet cor hominis: Ut exhilaret faciem in oleo: et panis cor hominis confirmet.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Saturabuntur ligna campi, et cedri Libani, quas plantavit:
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 illic passeres nidificabunt. Herodii domus dux est eorum:
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 montes excelsi cervis: petra refugium herinaciis.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Fecit lunam in tempora: sol cognovit occasum suum.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Posuisti tenebras, et facta est nox: in ipsa pertransibunt omnes bestiae silvae.
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Catuli leonum rugientes, ut rapiant, et quaerant a Deo escam sibi.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Ortus est sol, et congregati sunt: et in cubilibus suis collocabuntur.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Exibit homo ad opus suum: et ad operationem suam usque ad vesperum.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Quam magnificata sunt opera tua Domine! omnia in sapientia fecisti: impleta est terra possessione tua.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Hoc mare magnum, et spatiosum manibus: illic reptilia, quorum non est numerus. Animalia pusilla cum magnis:
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 illic naves pertransibunt. Draco iste, quem formasti ad illudendum ei:
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 omnia a te expectant ut des illis escam in tempore.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Dante te illis, colligent: aperiente te manum tuam, omnia implebuntur bonitate.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Avertente autem te faciem, turbabuntur: auferes spiritum eorum, et deficient, et in pulverem suum revertentur.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Emittes spiritum tuum, et creabuntur: et renovabis faciem terrae.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Sit gloria Domini in saeculum: laetabitur Dominus in operibus suis:
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Qui respicit terram, et facit eam tremere: qui tangit montes, et fumigant.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Cantabo Domino in vita mea: psallam Deo meo quamdiu sum.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Iucundum sit ei eloquium meum: ego vero delectabor in Domino.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Deficiant peccatores a terra, et iniqui ita ut non sint: benedic anima mea Domino.
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
