Proverbiorum 3
1 Fili mi, ne obliviscaris legis meae, et praecepta mea cor tuum custodiat.
Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
2 longitudinem enim dierum, et annos vitae, et pacem apponent tibi.
Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
3 Misericordia, et veritas te non deserant, circumda eas gutturi tuo, et describe in tabulis cordis tui:
Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
4 et invenies gratiam, et disciplinam bonam coram Deo et hominibus.
Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
5 Habe fiduciam in Domino ex toto corde tuo, et ne innitaris prudentiae tuae.
Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
6 In omnibus viis tuis cogita illum, et ipse diriget gressus tuos.
Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
7 Ne sis sapiens apud temetipsum: time Deum, et recede a malo:
Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
8 sanitas quippe erit umbilico tuo, et irrigatio ossium tuorum.
Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
9 Honora Dominum de tua substantia, et de primitiis omnium frugum tuarum da pauperibus:
Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
10 et implebuntur horrea tua saturitate, et vino torcularia tua redundabunt.
Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
11 Disciplinam Domini, fili mi, ne abiicias: nec deficias cum ab eo corriperis:
Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
12 quem enim diligit Dominus, corripit: et quasi pater in filio complacet sibi.
Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
13 Beatus homo, qui invenit sapientiam, et qui affluit prudentia:
Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
14 melior est acquisitio eius negotiatione auri, et argenti primi et purissimi fructus eius:
Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
15 pretiosior est cunctis opibus: et omnia, quae desiderantur, huic non valent comparari.
Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
16 Longitudo dierum in dextera eius, et in sinistra illius divitiae, et gloria.
Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
17 Viae eius viae pulchrae, et omnes semitae illius pacificae.
Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
18 Lignum vitae est his, qui apprehenderint eam: et qui tenuerit eam, beatus.
Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
19 Dominus sapientia fundavit terram, stabilivit caelos prudentia.
С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
20 Sapientia illius eruperunt abyssi, et nubes rore concrescunt.
Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
21 Fili mi, ne effluant haec ab oculis tuis: Custodi legem atque consilium:
Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
22 et erit vita animae tuae, et gratia faucibus tuis.
Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
23 tunc ambulabis fiducialiter in via tua, et pes tuus non impinget:
Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
24 si dormieris, non timebis: quiesces, et suavis erit somnus tuus.
Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
25 ne paveas repentino terrore, et irruentes tibi potentias impiorum.
Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
26 Dominus enim erit in latere tuo, et custodiet pedem tuum ne capiaris.
Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
27 Noli prohibere benefacere eum, qui potest: si vales, et ipse benefac:
Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
28 Ne dicas amico tuo: Vade, et revertere: cras dabo tibi: cum statim possis dare.
Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.
29 Ne moliaris amico tuo malum, cum ille in te habeat fiduciam.
Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
30 Ne contendas adversus hominem frustra, cum ipse tibi nihil mali fecerit.
Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
31 Ne aemuleris hominem iniustum, nec imiteris vias eius:
Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
32 quia abominatio Domini est omnis illusor, et cum simplicibus sermocinatio eius.
Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
33 Egestas a Domino in domo impii: habitacula autem iustorum benedicentur.
Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
34 Ipse deludet illusores, et mansuetis dabit gratiam.
Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
35 Gloriam sapientes possidebunt: stultorum exaltatio, ignominia.
Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам.
