Proverbiorum 29
1 Viro, qui corripientem dura cervice contemnit, repentinus ei superveniet interitus: et eum sanitas non sequetur.
Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
2 In multiplicatione iustorum laetabitur vulgus: cum impii sumpserint principatum, gemet populus.
Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
3 Vir, qui amat sapientiam, laetificat patrem suum: qui autem nutrit scorta, perdet substantiam.
Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
4 Rex iustus erigit terram, vir avarus destruet eam.
Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
5 Homo, qui blandis, fictisque sermonibus loquitur amico suo, rete expandit gressibus eius.
Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
6 Peccantem virum iniquum involvet laqueus: et iustus laudabit atque gaudebit.
В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
7 Novit iustus causam pauperum: impius ignorat scientiam.
Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
8 Homines pestilentes dissipant civitatem: sapientes vero avertunt furorem.
Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
9 Vir sapiens, si cum stulto contenderit, sive irascatur, sive rideat, non inveniet requiem.
Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
10 Viri sanguinum oderunt simplicem: iusti autem quaerunt animam eius.
Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
11 Totum spiritum suum profert stultus: sapiens differt, et reservat in posterum.
Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
12 Princeps, qui libenter audit verba mendacii, omnes ministros habet impios.
Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
13 Pauper, et creditor obviaverunt sibi: utriusque illuminator est Dominus.
Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
14 Rex, qui iudicat in veritate pauperes, thronus eius in aeternum firmabitur.
Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
15 Virga atque correptio tribuit sapientiam: puer autem, qui dimittitur voluntati suae, confundit matrem suam.
Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
16 In multiplicatione impiorum multiplicabuntur scelera: et iusti ruinas eorum videbunt.
Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
17 Erudi filium tuum, et refrigerabit te, et dabit delicias animae tuae.
Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
18 Cum prophetia defecerit, dissipabitur populus: qui vero custodit legem, beatus est.
Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
19 Servus verbis non potest erudiri: quia quod dicis intelligit, et respondere contemnit.
Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
20 Vidisti hominem velocem ad loquendum? stultitia magis speranda est, quam illius correptio.
Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21 Qui delicate a pueritia nutrit servum suum, postea sentiet eum contumacem.
Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
22 Vir iracundus provocat rixas: et qui ad indignandum facilis est, erit ad peccandum proclivior.
Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
23 Superbum sequitur humilitas: et humilem spiritu suscipiet gloria.
Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
24 Qui cum fure participat, odit animam suam: adiurantem audit, et non indicat.
Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
25 Qui timet hominem, cito corruet: qui sperat in Domino, sublevabitur.
Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
26 Multi requirunt faciem principis: et iudicium a Domino egreditur singulorum.
Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
27 Abominantur iusti virum impium: et abominantur impii eos, qui in recta sunt via. Verbum custodiens filius, extra perditionem erit.
Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
