Proverbiorum 25
1 Hae quoque parabolae Salomonis, quas transtulerunt viri Ezechiae regis Iuda.
И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
2 Gloria Dei est celare verbum, et gloria regum investigare sermonem.
Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
3 Caelum sursum, et terra deorsum, et cor regum inscrutabile.
Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
4 Aufer rubiginem de argento, et egredietur vas purissimum:
Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
5 Aufer impietatem de vultu regis, et firmabitur iustitia thronus eius.
Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
6 Ne gloriosus appareas coram rege, et in loco magnorum ne steteris.
Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
7 Melius est enim ut dicatur tibi: Ascende huc; quam ut humilieris coram principe.
Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
8 Quae viderunt oculi tui, ne proferas in iurgio cito: ne postea emendare non possis, cum dehonestaveris amicum tuum.
Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
9 Causam tuam tracta cum amico tuo, et secretum extraneo ne reveles:
Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
10 ne forte insultet tibi cum audierit, et exprobrare non cesset. Gratia et amicitia liberant: quas tibi serva, ne exprobrabilis fias.
Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
11 Mala aurea in lectis argenteis, qui loquitur verbum in tempore suo.
Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
12 Inauris aurea, et margaritum fulgens, qui arguit sapientem, et aurem obedientem.
Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
13 Sicut frigus nivis in die messis, ita legatus fidelis ei, qui misit eum, animam ipsius requiescere facit.
Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
14 Nubes, et ventus, et pluviae non sequentes, vir gloriosus, et promissa non complens.
Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
15 Patientia lenietur princeps, et lingua mollis confringet duritiam.
Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
16 Mel invenisti, comede quod sufficit tibi, ne forte satiatus evomas illud.
Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
17 Subtrahe pedem tuum de domo proximi tui, nequando satiatus oderit te.
Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
18 Iaculum, et gladius, et sagitta acuta, homo qui loquitur contra proximum suum falsum testimonium.
Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
19 Dens putridus, et pes lassus, qui sperat super infideli in die angustiae,
Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
20 et amittit pallium in die frigoris. Acetum in nitro, qui cantat carmina cordi pessimo. Sicut tinea vestimento, et vermis ligno: ita tristitia viri nocet cordi.
Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
21 Si esurierit inimicus tuus, ciba illum: si sitierit, da ei aquam bibere:
Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
22 prunas enim congregabis super caput eius, et Dominus reddet tibi.
Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
23 Ventus aquilo dissipat pluvias, et facies tristis linguam detrahentem.
Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
25 Aqua frigida animae sitienti, et nuncius bonus de terra longinqua.
Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
26 Fons turbatus pede, et vena corrupta, iustus cadens coram impio.
Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
27 Sicut qui mel multum comedit, non est ei bonum: sic qui scrutator est maiestatis, opprimetur a gloria.
Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
28 Sicut urbs patens et absque murorum ambitu, ita vir, qui non potest in loquendo cohibere spiritum suum.
Който не владее духа си Е като съборен град без стени.
