Proverbiorum 23
1 Quando sederis ut comedas cum principe, diligenter attende quae apposita sunt ante faciem tuam:
Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 et statue cultrum in gutture tuo, si tamen habes in potestate animam tuam,
Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 ne desideres de cibis eius, in quo est panis mendacii.
Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Noli laborare ut diteris: sed prudentiae tuae pone modum.
Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 Ne erigas oculos tuos ad opes, quas non potes habere: quia facient sibi pennas quasi aquilae, et volabunt in caelum.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Ne comedas cum homine invido, et ne desideres cibos eius:
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 quoniam in similitudinem arioli, et coniectoris, aestimat quod ignorat. Comede et bibe, dicet tibi: et mens eius non est tecum.
Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 Cibos, quos comederas, evomes: et perdes pulchros sermones tuos.
Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 In auribus insipientium ne loquaris: qui despicient doctrinam eloquii tui.
Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Ne attingas parvulorum terminos: et agrum pupillorum ne introeas:
Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 Propinquus enim illorum fortis est: et ipse iudicabit contra te causam illorum.
Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Ingrediatur ad doctrinam cor tuum: et aures tuae ad verba scientiae.
Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Noli subtrahere a puero disciplinam: si enim percusseris eum virga, non morietur.
Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)
15 Fili mi, si sapiens fuerit animus tuus, gaudebit tecum cor meum:
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 et exultabunt renes mei, cum locuta fuerint recta labia tua.
Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Non aemuletur cor tuum peccatores: sed in timore Domini esto tota die:
Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 quia habebis spem in novissimo, et praestolatio tua non auferetur.
Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Audi fili mi, et esto sapiens: et dirige in via animum tuum.
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Noli esse in conviviis potatorum, nec in comessationibus eorum, qui carnes ad vescendum conferunt:
Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 quia vacantes potibus, et dantes symbola consumentur, et vestietur pannis dormitatio.
Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Audi patrem tuum, qui genuit te: et ne contemnas cum senuerit mater tua.
Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Veritatem eme, et noli vendere sapientiam, et doctrinam, et intelligentiam.
Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 Exultat gaudio pater iusti: qui sapientem genuit, laetabitur in eo.
Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 Gaudeat pater tuus, et mater tua, et exultet quae genuit te.
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 Praebe fili mi cor tuum mihi: et oculi tui vias meas custodiant.
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 Fovea enim profunda est meretrix: et puteus angustus, aliena.
Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 Insidiatur in via quasi latro, et quos incautos viderit, interficiet.
Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Cui vae? cuius patri vae? cui rixae? cui foveae? cui sine causa vulnera? cui suffusio oculorum?
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
30 Nonne his, qui commorantur in vino, et student calicibus epotandis?
На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Ne intuearis vinum quando flavescit, cum splenduerit in vitro color eius: ingreditur blande,
Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 sed in novissimo mordebit ut coluber, et sicut regulus venena diffundet.
Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Oculi tui videbunt extraneas, et cor tuum loquetur perversa.
Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 Et eris sicut dormiens in medio mari, et quasi sopitus gubernator, amisso clavo:
Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 et dices: Verberaverunt me, sed non dolui: traxerunt me, et ego non sensi: quando evigilabo, et rursus vina reperiam?
Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
