Proverbiorum 19
1 Melior est pauper, qui ambulat in simplicitate sua, quam dives torquens labia sua, et insipiens.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Ubi non est scientia animae, non est bonum: et qui festinus est pedibus, offendet.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Stultitia hominis supplantat gressus eius: et contra Deum fervet animo suo.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Divitiae addunt amicos plurimos: a paupere autem et hi, quos habuit, separantur.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Testis falsus non erit impunitus: et qui mendacia loquitur, non effugiet.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Multi colunt personam potentis, et amici sunt dona tribuentis.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Fratres hominis pauperis oderunt eum: insuper et amici procul recesserunt ab eo. Qui tantum verba sectatur, nihil habebit:
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 qui autem possessor est mentis, diligit animam suam, et custos prudentiae inveniet bona.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Falsus testis non erit impunitus: et qui loquitur mendacia, peribit.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Non decent stultum deliciae: nec servum dominari principibus.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Doctrina viri per patientiam noscitur: et gloria eius est iniqua praetergredi.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Sicut fremitus leonis, ita et regis ira: et sicut ros super herbam, ita et hilaritas eius.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Dolor patris, filius stultus: et tecta iugiter perstillantia, litigiosa mulier.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Domus, et divitiae dantur a parentibus: a Domino autem proprie uxor prudens.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Pigredo immittit soporem, et anima dissoluta esuriet.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Qui custodit mandatum, custodit animam suam: qui autem negligit viam suam, mortificabitur.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Foeneratur Domino qui miseretur pauperis: et vicissitudinem suam reddet ei.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Erudi filium tuum, ne desperes: ad interfectionem autem eius ne ponas animam tuam.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 Qui impatiens est, sustinebit damnum: et cum rapuerit, aliud apponet.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Audi consilium, et suscipe disciplinam, ut sis sapiens in novissimis tuis.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Multae cogitationes in corde viri: voluntas autem Domini permanebit.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Homo indigens misericors est: et melior est pauper quam vir mendax.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 Timor Domini ad vitam: et in plenitudine commorabitur, absque visitatione pessimi.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Abscondit piger manum suam sub ascella, nec ad os suum applicat eam.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Pestilente flagellato stultus sapientior erit: si autem corripueris sapientem, intelliget disciplinam.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Qui affligit patrem, et fugit matrem, ignominiosus est et infelix.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Non cesses fili audire doctrinam, nec ignores sermones scientiae.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Testis iniquus deridet iudicium: et os impiorum devorat iniquitatem.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Parata sunt derisoribus iudicia: et mallei percutientes stultorum corporibus.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
