Lamentationes 5
1 Recordare Domine quid acciderit nobis: intuere, et respice opprobrium nostrum.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Hereditas nostra versa est ad alienos: domus nostrae ad extraneos.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Pupilli facti sumus absque patre, matres nostrae quasi viduae.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Aquam nostram pecunia bibimus: ligna nostra pretio comparavimus.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Cervicibus nostris minabamur, lassis non dabatur requies.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Aegypto dedimus manum, et Assyriis ut saturaremur pane.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Patres nostri peccaverunt, et non sunt: et nos iniquitates eorum portavimus.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Servi dominati sunt nostri: non fuit qui redimeret de manu eorum.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 In animabus nostris afferebamus panem nobis, a facie gladii in deserto.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Pellis nostra, quasi clibanus exusta est a facie tempestatum famis.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Mulieres in Sion humiliaverunt, et virgines in civitatibus Iuda.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Principes manu suspensi sunt: facies senum non erubuerunt.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Adolescentibus impudice abusi sunt: et pueri in ligno corruerunt.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Senes defecerunt de portis: iuvenes de choro psallentium.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Defecit gaudium cordis nostri: versus est in luctum chorus noster.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Cecidit corona capitis nostri: vae nobis, quia peccavimus.
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Propterea moestum factum est cor nostrum, ideo contenebrati sunt oculi nostri.
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 Propter montem Sion quia disperiit, vulpes ambulaverunt in eo.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Tu autem Domine in aeternum permanebis, solium tuum in generatione et generationem.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Quare in perpetuum oblivisceris nostri? derelinques nos in longitudine dierum?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Converte nos Domine ad te, et convertemur: innova dies nostros, sicut a principio.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 Sed proiiciens repulisti nos, iratus es contra nos vehementer.
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
